Maneater

Турбо торнадни акули!

Лято е. Жега е. Плажовете са пълни с хора. Яхти и платноходки кръстосват заливите, а джетове порят бреговата ивица. Туристическите бизнеси бушуват на фулмакс, защото ден година храни за техните шефове.

Изведнъж, сянка се надига от морските дълбини. Тъмносива перка изплува над водната повърхност. Приближава се. Най-близките туристи нехайно се плацикат по сърф дъски и надуваеми пояси. Перката пори водата като нож, сянката отдолу излъчва зловеща аура. Приближава се… и изскача!

Акула!!! Водите се обагрят в алено, плажните балами пищят ужасени. Хищникът е намерил своята най-вкусна плячка. В далечината бръмчи катер. Ловците на акули се намесват в суматохата. Акулата бързо се изнизва от акваторията, преди да бъде нанизана на нечий харпун и окачена за трофей или трапеза, според случая.

Но тя ще се върне…

Летни хитове

Maneater е заглавие от 2020-а година, което – подобно на Escape from Duckov – въплъщава онова първично чувство, бидещо знаково за видеоигрите: чувството за неподправено забавление. Премисът е колкото абсурден, толкова и як: играчите влизат в ролята на гигантска човекоядна акула, която корми и ръфа наред, за да си отмъсти на рибар, който е убил майка ѝ и я е обезобразил като малко акулче. Най-общо казано, сюжетът представлява комбинация от “Челюсти”, “Умирай трудно” и “Джон Уик”, където главен герой е най-старият хищник на планетата.

Да, точно толкова брутално е, колкото звучи!

Цялата фабула междувременно е полята с океанска доза сатира, а историята е разказана под формата на измислена документалка от типа на научнопопулярно предаване по канал “Дискавъри” от 2000-те. Докато на екрана се случват безброй кървища и касапници – всичките до една ваше дело – нафуканият и леко отнесен четец зад кадър прави високопарни коментари на всякакви теми, вариращи от екология и природосъобразност, минаващи през социалните неравенства и икономическата ситуация в Щатите (защото естествено, че действието се развива там) и стигайки до чисто конспиративни теории и отявлено откачени изказвания за извънземни, мафията и тайния живот на акулите.

Играта също така бъка от бъзици с всякакви блокбъстъри от американската попкултура. Изобщо, създателите са били перфектно наясно точно какво заглавие са искали да сътворят и са уцелили в десятката като атмосфера и цялостно усещане.

Геймплей

Вие сте акула. Плувате, ловувате и ядете. После повтаряте. И така до безкрай. Какво повече искате?

Е, няма ли да е скучно, ако това е цялата игра? Не! Не съвсем. Въпреки че де факто правите точно това – плувате насам-натам и ядете всичко, което попадне пред муцуната ви (риби, летовници, рибари, яхтаджии, други акули, ловци на акули, алигатори и т.н.), играта разполага с няколко елемента, които да направят простата геймплей формула по-разчупена.

Различните зони са пълни с предмети за колекциониране и кашони с храна, които да ви помогнат да растете. Отначало започвате като съвсем малка акула и трябва много джолани да изядете, доде порастнете в морско страшилище, за което да викат бреговата охрана, въоръжена с картечници и динамит. Подобно на комиксов герой, вашата акула отключва различни мутации, които ѝ дават предимства в еволюционната напредвара по пътя към върха на хранителната пирамида.

Освен да обхождате картата за скрити бонуси, имате на разположение изпълнението на различни мисии. Всички от тях са разновидност на “изяж еди-колко-си от еди-какво-си еди-къде си”, но ги придружават различни мини-интервюта, които поставят комично-драматичен контекст на задачите. При изпълнение на достатъчно мисии отключвате прогрес по главната история, която е разказана посредством кратки, но ефектни кът-сцени, почти като летен кинохит.

Накрая, има различни топ-хищници и ветерани ловци, с които можете да мерите сили с цел отключване на ъпгрейди и да покажете, че по-високо в хранителната верига от вас няма накъде. Докато стигнете до края, редовно ще обядвате с бели акули, косатки и кашалоти, а военни катери и луксозни хиперяхти ще представляват детски корабчета за зъбатото ви амплоа.

Гледки, галещи окото

Maneater, напук на преекспонирания тон, е красива игра. Денят и нощта се редуват, багрейки света в искрящи изгреви и огнени залези. Лазурните панорами на океана споделят водите си с блатисти мочурища, презастроени богаташки квартали и долнопробни заливи. Нощем градът грее в хиляди неонови светлини, денем лъчите на слънцето се гонят под вълните. А дълбоко под водата, заровени сред континеталния шелф, е пълно с коралови пещери, чиято фосфоресцираща флора е като нептунов Дисниленд.

Ако имате мощна щайга (компютър, жар.) – защото системните изисквания са височки и играта не е особено оптимизирана – ще можете да се насладите на всичко това. Ако нямате, играта пак е приятна за гледане, макар и не чак толкоз.

За съжаление кадрите не са особено стабилни и поради някакви причини играта насичаше на моята машина всеки път, като погна човешка плячка извън водата. (Да, можете да шляпате на суша, но за кратко; все пак сте риба и това не ви е естествената среда.) Имах също така няколко краша, най-вече по време на кът-сцените, което не е болка за умиране, но прави кофти впечатление все пак.

Епилог на акулската балада

Ясно е, че акулата печели накрая. Как така не е ясно?! Та нали тя е героят! Ах, вие, човешки превъзходители такива…

Ако си търсите лека, хумористична и динамична игра – особено за през лятото – Maneater е моята горещо-морска препоръка. Няма да ви отнеме много време преди да я превъртите, но ако цъкате спокойно и не си давате зор, със сигурност ще ви прави компания една-две седмици. То и толкова стига; за съжаление шефовете в днешно време се мръщят на по-големи отпуски. Да се чуди човек кои са акулите сред нас…

Ако ви е писнало от разглезени туристи, ако искате да го върнете (поне виртуално) на рибарите, които убиват океаните, ако търсите да разплискате кръв и вътрешности в тонажни количества – Maneater ви очаква!

Ревю на Дрейк Вато