Ураганът

Нещо съм на антиинтелектуална вълна напоследък и затова в днешното ревю представям този чудесен филм на „Нетфликс“. „Ураганът“ (Thrash) е продукция, която почти дословно копира сюжета на „Плячка“ (Crawl), но заменя алигаторите с акули и добавя щипка идиотизъм към случващото се на екрана. Последното води до злощастни сравнения с „Акулонадо“, но за щастие филмът е доста по-добре направен и успява да те потопи в атмосферата си почти до самия край, когато глупостите вземат връх.

Ако не сте гледали цитираните по-горе шедьоври, историята може и да ви изненада. Към Анивил, малко градче във Флорида, се е устремил страховитият ураган Хенри и властите настоятелно препоръчват на местните жители да се евакуират. Но винаги се намират хора, които отказват да го направят. Сред тях са млада жена, развила тревожно-депресивно разстройство след смъртта на майка си; двойка, която се грижи за сираци срещу държавни чекове; и бременна жена, която не успява да се евакуира навреме, защото я задържат на работа. Върху всички тях връхлита гневът на бурята, която потапя града под вода. А с водата за разкош идват и акули, възприемащи оцелелите като обилна закуска…

Най-силната част от филма, изненадващо, е тази преди появата на акулите. През първия половин час „Ураганът“ се възприема насериозно, потапя те в атмосферата си със заплашително барабанящия дъжд и постепенно градира напрежението. Идването на страховитата приливна вълна е по-страшно от всякакви акули и, за голямо съжаление, предвид факта, че филмът излезе през април, напомня за екологичната катастрофа в Непал тази есен. За жалост, подобни екстремни метеорологични явления се случват все по-често на фона на климатичните промени, а „Ураганът“ успява чудесно да улови усещането за предстоящ апокалипсис, което все повече хора изпитват в наши дни.

При всичко казано дотук появата на акулите е култова. Движенията им под водата са уловени перфектно, а режисьорът Томи Виркола е нацелил точния баланс между това да загатва за присъствието им, както прави Спилбърг в „Челюсти“, и все пак да ги показва достатъчно често за по-нетърпеливите зрители. Сцените, в които нападат отделните персонажи, са отлично направени, а когато става дума за не особено симпатични герои, за зрителя настъпва истински празник.

Що се отнася до човешките образи, те са разделени в две сюжетни линии, които на практика не се пресичат — първото спорно драматургично решение. Момичето, което според сценария е парализирано от прием на „Ксанакс“ 0,25 веднъж дневно (силно пресилен ефект според мен, макар подобни реакции да са индивидуални), е сравнително поносимо. Родилката обаче е абсурдна, а цялата ѝ сюжетна линия, особено в последните 15 минути, е адски нелепа. Другата група — трите осиновени деца — обаче е много симпатична. Особено се откроява смелият Рон, който се гмурка сред акулите, за да спаси сестричките си. За тях — браво на сценария!

Темпото е добре премерено през първите две трети от филма, но след шеметните начални атаки на акулите фокусът някак се губи. Особено финалът не се усеща достатъчно епичен — поне не колкото кулминациите във филмите за Мега звяра с Джейсън Стейтъм. Затова останах със смесени впечатления.

На фона на супер мудния Under Paris, също продукция на „Нетфликс“, който ме уби със супердразнещите си героини, „Ураганът“ е по-скоро сполучливо попадение за стрийминг гиганта. Става за гледане, особено през този месец, когато хелоуинската атмосфера предразполага към филми с чудовища.

Дайте му шанс!

Ревю на д-р Александър Драганов