Категория Fan-fiction

от Стефан Куюмджиев

Mari almost jumped at the sound of the alarm. She was anxious beyond limit.

,,Goddamit!,,-she murmured as she chased her smartphone around the chamber,which now resided in a spaceship in orbit. The girl had minor issues retrieving her possession. She was all too used to the lack of gravity. She had used the Evangelion simulator,tuned to the specifics of Unit 05 in orbital conditions many times over. This was her first sortie and she was overly excited for it. After all it was her goal in life to pilot an Evangelion. Unit 05 was more OHAC than Evangelion,though. Mari did not care…much. She could tolerate the fact that the hulking 40 meter long piece of machinery was unusable in the atmosphere,even with the enormous rocket thrusters it had for legs...

от Марк Томов

Предистория на играта “Destiny”

Утринните слънчеви лъчи се прокрадваха през огромният стъклен покрив на космодрума „ Распутин“. Совалката от Венера кацаше на отредената за целта площадка. Няколко по-малки кораба се стрелкаха из тъмносиньото небе, преди да се отправят към орбита. Всичко изглеждаше спокойно, както винаги.
Дмитрий Горанов беше свикнал на това спокойствие...

Мои любими герои!

Аз съм от хората, на които не трябва да им се дава нова играчка, защото не могат да й се нарадват. Точно това се случи, когато попаднах на сайта за онлайн колажи на BeFunky, в който всеки може да си сглоби каквато картинка поиска. Сигурно хората са го измислили за красиви семейни спомени, но аз лично веднага намерих приложение в любимия си фентъзи жанр и веднага създадох няколко колажа, единият от които вече сте видели над началото на статията...

Пролог

Есенна нощ. По улицата се чува единствено лекия повей на вятъра влачещ листата попарени от хватката на есентта. Лампите по улиците леко примигват. В сенките нещо се прокрадваше. Бавна и мудна фигура пристъпваше към вратата на тихата къща. Изведнъж на примигващата светлина се появи лице. Две черни точки които показваха поглед. Безжизнен поглед. Мрачен поглед. Тъмен поглед в който можеше де се познае чистото зло. Силуета се огледа няколко пъти и след това погледна напред,право към къщата на Дойл. Бавно запристъпва напред,а в ръката му се появи нещо.То проблесна на светлината на голямата улична лампа. Остър предмет,широк и голям. Нож...

Ноктестите пръсти на Хищника погладиха леко плоския бутон на бордовия компютър и картината на кристалния екран пред него се смени. Но главния герой в нея беше същия – огромен мъж, криещ лицето си с маска от землянската игра “хокей”, с огромно окървавено мачете в едната ръка и сгърчени трупове на подрастващи човеци около себе си.
Иззад маската на Хищника се чу характерното тракане на вида му, което издаваше вълнение...