За книгите на Майкъл Коул важи поговорката – без едно мога, с едно не мога. Веднъж разпалил отново манията ми по него, не мога да спра да чета и затова днес ще ви разкажа за Tyrant – епичния му динохорър, в който чудовища от праисторията се озовават в наши дни.

Фейт е млада жена, която бяга от семейството си след ужасна грешка от миналото. Сега се занимава със строителна работа, но не е особено близка с колегите си и предпочита да се прибере у дома за студен душ и сандвич, вместо да остава с тях, дори вечерта на Четвърти юли...

Ужас от дълбините на космоса

Завръщането на Майкъл Р. Коул в „Цитаделата“ продължава с това ревю за романа Saurian — брутален екшън хорър на нивото на Convict, който преди няколко години отличихме с нашата награда за „Международен хит на годината“.

Милиони години той е пътувал сред мрака на звездите, замразен в криокамерата на космически кораб, изпреварващ с векове развитието на човешките технологии. Докато най-после звездолетът не намира терен за кацане — планетата Земя, която е всичко друго, но не и готова за появата му. Той ще се освободи...

И друг път съм казвал, че няма нищо по-приятно от връщането към любим автор след дълга пауза. Преди няколко години в сайта всяка седмица излизаха ревюта на книгите за чудовища на Майкъл Р. Коул, който на практика наследи Саймън Грийн и Греъм Мастертън като любим автор, залагащ на комбинацията от екшън и хорър. Сега се завръщаме към творчеството му с романа Colossal, който представя на читателя екшън, достоен за филмите от поредицата за Годзила...

Турбо торнадни акули!

Лято е. Жега е. Плажовете са пълни с хора. Яхти и платноходки кръстосват заливите, а джетове порят бреговата ивица. Туристическите бизнеси бушуват на фулмакс, защото ден година храни за техните шефове.

Изведнъж, сянка се надига от морските дълбини. Тъмносива перка изплува над водната повърхност. Приближава се. Най-близките туристи нехайно се плацикат по сърф дъски и надуваеми пояси. Перката пори водата като нож, сянката отдолу излъчва зловеща аура...

„Карнозавър“ е другата поредица за динозаври от 90-те (освен „Джурасик Парк“). Повечето хора имат щастието никога да не са чували за нея. Заснета по роман на Хари Адам Найт (псевдоним на обичания у нас Джон Броснан – разбира се, че такъв човек ще бъде обичан у нас) и продуцирана от майстора на долнопробното кино Роджър Корман, тя шокира нищо неподозиращия зрител с гумени ефекти и обилно количество разлят кетчуп. Помня, че един от съучениците ми имаше истинска травма от третата част, която бе хванал по празниците. Истината обаче е, че навремето тъпите филми – за разлика от днешните, които са просто тъпи – бяха истински забавни. Такъв е и случаят с „Карнозавър“, за който ще си поговорим тази празнична вечер...