Ужас от дълбините на космоса

Завръщането на Майкъл Р. Коул в „Цитаделата“ продължава с това ревю за романа Saurian — брутален екшън хорър на нивото на Convict, който преди няколко години отличихме с нашата награда за „Международен хит на годината“.

Милиони години той е пътувал сред мрака на звездите, замразен в криокамерата на космически кораб, изпреварващ с векове развитието на човешките технологии. Докато най-после звездолетът не намира терен за кацане — планетата Земя, която е всичко друго, но не и готова за появата му. Той ще се освободи. Ще убие другия представител на вида си, точно както преди това е заклал и оногова, който ги е хванал и запечатал във вечен сън. А след това ще излезе навън, за да сее смърт. Първо сред животните, имали нещастието да се изпречат на пътя му. А после и сред уж разумните двуноги, които ще станат жертва на ГУЩЕРА…

Коул е изключително талантлив автор, който успява безупречно да прикове вниманието ти към случващото се на страниците. За малко щях да напиша „към екрана“, защото книгите му са толкова силно кинематографични! В Saurian той измисля ужасяващо чудовище, което кара антагониста от „Невероятният Спайдър-мен“ да изглежда като невинен покемон. Коул го развихря в кървав водовъртеж от кости и карантия, а след това събира екип от симпатяги, обединени от обстоятелствата, за да го спрат: изследовател на метеорити, който изобщо не е очаквал да попадне на НЛО с толкова опасно съдържание; хотелски служители, чистещи следите от мърляви гости (макар момичето да има невероятна дарба за стрелба с лък, а колегата ѝ да е мечтал да стане химик); и „лошо момче“ на мотор, криещо тежка военна травма от Афганистан зад грубо и арогантно поведение. Сега всички те ще се сблъскат със създание, което коси мечки и елени със същата лекота, с която минава през ваканцуващи и полицаи…

Темпото е изключително динамично и майсторски преплита основната сюжетна линия с отделни кратки етюди за хората, превръщащи се в жертва на изчадието от космоса. Фактът, че главните персонажи са толкова симпатични, значително повишава емоционалния залог на книгата. На финала сюжетът дори ме стисна за гърлото с историята на ветерана, белязан от талибаните, който намира сили да се изправи срещу нещо, за което дори битките в Близкия изток не биха могли да го подготвят. Отделните сцени на убийства са смразяващи и на лента биха съперничили на най-добрите епизоди от поредицата „Петък 13-ти“, а финалната битка е като „Челюсти“ на крек — смайващ, брутален и върховен екшън.

А последните думи от романа чудесно обобщават цялата книга! 🙂

Ревю на д-р Александър Драганов