Колосите

mantis

Бестиарий: Колосите на Майкъл Р. Коул

Колосите, за които ви разказвам в днешната статия, са титаничните чудовища от романа Colossal на майстора на екшън хоръра Майкъл Р. Коул. В света на неговата книга те представляват гигантски праисторически същества, властвали над Земята в невъобразима древност, които по неизвестни причини са останали замразени в ледовете на Антарктида, запазвайки жизнените си функции в състояние на дълбока хибернация.

Древните създания биват открити в недалечното бъдеще, когато замръзналият континент започва да се изследва по-активно и на него дори бива изграден модерен човешки град. Някои сектанти и фундаменталисти дори започват да почитат замразените гиганти като богове, но истинската трагедия настъпва, когато група терористи умишлено освобождават две от тези чудовища.

Първият колос е гигантска богомолка — колосално изчадие, което се оказва практически неуязвимо и напълно имунно срещу арсенала от най-съвременни конвенционални оръжия. Тя прегазва военните сили, имали неблагоразумието да я нападнат, и започва кървава жътва из ледените бази, като неумолимо напредва към града, примамвана от терористите чрез специфична звукова честота.

snake

Вторият гигант е драконова змия, бълваща опустошителна киселина, която също се оказва твърде мощна за отбранителните линии на човечеството. Нея терористите манипулират и насочват с помощта на специфични светлинни сигнали.

Но там, където грубата сила на оръжията се проваля, на помощ идва тактическият разум. Военните съумяват да неутрализират терористите и бързо поемат контрола над техните устройства, примамвайки двете същества в челен сблъсък. В епичната битка между древните титани богомолката излиза победител, но дебелата ѝ хитинова броня е толкова тежко повредена от киселината на дракона, че оръжията на хората най-после успяват да я пробият. Така двата гиганта рухват един върху друг, а градът и оцелелите жители са спасени.

Но кой знае какви още ужасяващи колоси се крият в непрогледните ледове на Антарктида?

mantis and snake

Статия на д-р Александър Драганов

Тагове:  ,

Оставете отговор