Escape from Duckov

Патки пасат патки

Да, заглавието на днешната игра е препратка към Escape from Tarkov — екстракшън шутърът, който тъй нашумя преди 10 години. (Кой обаче го помни днес…) Но Escape from Duckov не е просто пародия на своя поименен батко. Китайското студио Bilibili е взело основната идея и е сътворило оригинален проект, който, смея да заявя, е далеч по-интересен и достъпен от прехваления опус на руснаците от Battlestate Games.

По-различна, по-шарена, по-удобна: това е Escape from Duckov.

Сюжетна постройка

В играта вместо хора, воюващи в измислен конфликт нейде из руските дебри, има патици, които се борят да избягат от унищожението на тяхната планета, чиято предстояща кончина е предизвикана от корумпираното патешко правителство.

Докато апокалиптичният часовник цъка, вашето виртуално птице-водоплаващо амплоа се свестява в неизвестен затвор, попаднало там по неведоми причини. Затворът е туториалът на играта и след десет минути избягвате оттам с помощта на възрастен паток, който се е укрил в изоставен военен бункер. Дъртият гъсок ви предлага партньорство, на което не можете да откажете (че какво ще правите иначе?) — да намерите още патоци и ресурси, чрез които да сглобите гаражен звездолет и да се пръждосате от умиращия ви свят.

След тая кратка интродукция получавате един ръждясал пистолет, шепа патрони и бивате изритани извън бункера да свършите всичката работа. А дъртия ли? Той ще „наглежда нещата“, докато ви няма, разбира се.

Duck Season

Целта на играта е да изпълните серия от задачи, да подобрите вашата екипировка и бункера, който обитавате, да съберете различни НИП-ове и в крайна сметка да изпълните невъзможното — да си направите космически кораб-самоделка, за основа на който служи стар микробус. Без майтап.

Escape from Duckov представлява изометричен екстракшън шутър, което ще рече, че основната част от времето ви ще преминава в престрелки от „птичи поглед“ (no pun intended). Всеки път, щом напуснете бункера, играта стартира т.нар. „рунд“, в който вие се телепортирате в даден регион и докато не го напуснете успешно, не можете да запазвате прогреса си, а убият ли ви — губите всичката екипировка и инвентар, които носите със себе си. За да се „излечете“ от региона, е необходимо да се доберете до някоя от специално обозначените локации, където има зелена сигнална димка или обособен изход.

На разположение имате четири региона, из които да се шматкате в търсене на съкровища и бели. Първите две — Кота Нула и Склада — са малки и лесни за навигиране, обаче Селското градче представлява обширна територия, където често-често ще отваряте картата, докато се ориентирате кое къде се намира. Последните два региона представляват скрита лаборатория и аномална зона и ви гарантирам, че доста ще трябва да се потрудите, за да се доберете до тях. Обаче те са и билетът ви към три от общо четирите края на играта.

С натрупването на успешни мисии патокът ви ще подобрява своите умения посредством ъпгрейди и достъп до по-добра екипировка. В началото ще се борите за всяка мижава аптечка и бутилка с вода, а оръжията ви ще стават само за старо желязо или преспапие. Но с течение на времето ще попадате на по-мощни пушкала, по-здрави брони и от пушечен пуяк вашата подопечна патка постепенно ще се превърне в закоравял албатрос-терминатор, газещ всичко наред. Е, за босовете и елитните врагове винаги ще трябва да внимавате, но разликата в прогресията между първите часове и ендгейма е осезаема.

Основните ви противници ще бъдат патоци-мародери и наемни командоси, които плякосват и стрелят по всичко наред, докато планетата умира. Дет’ се вика — живот като за последно, нали? Е, вие явно не сте поканени на партито, защото вместо с радушни патобратски приветствия и бутилка водка, другите винаги ви посрещат с горещо олово. Разбира се, вие не им оставате длъжни — а победителят прибира всичко от труповете на загиналите!

Е, ако все пак умрете — а това ще стане по-скоро рано, отколкото късно — дава ви се един шанс да пуснете мисията отначало и да се опитате да си приберете трупа, точно както в Dark Souls. Ако и втория път се издъните — довиждане, богатство!

Освен шутър, другата половина от играта е клошарски симулатор. Докато сте на мисия, ваша задача е да намирате провизии, части за ъпгрейд, патрони и други джунджурии, които да отнасяте в бункера. Ще преравяте всеки срещнат контейнер по пътя си — щайги, скринове, каси, гардероби, шкафове, сандъци, кашони, кофи за боклук и други съхранителни съоръжения — с надеждата да намерите това, което търсите. Обаче не разполагате с безкрайно време. Защото…

Scooby Duck

Escape from Duckov симулира динамична смяна на ден и нощ и вкарва популярните в последно време „механики за оцеляване“, което ще рече, че вашият паток огладнява и ожаднява, ако не го тъпчете и къркате редовно. За щастие, не можете да пукнете от глад или жажда, но получавате сериозни дебъфове, които могат да ви струват мисията в критичен момент. Съответно, налага се да търсите манджа и пиво по картата в движение или да си носите лични припаси от бункера.

Нощта — отново по съвременен популярен тертип — е по-опасна от деня. Нощем изпълзяват паяци-роботи, които мелят всичко наред, и ако нямате прилична броня и оръжие, по-добре не се разправяйте с тях, ами гледайте да се прибирате по светло. Освен това, на всеки десет вътреигрови дни се появява космическа буря — всичко потъва в лилава ураганна мъгла, която, освен че убива за секунди без предпазни средства, кара по картата да се появяват мутирали патици-чудовища, които могат моментално да видят сметката на всеки смелчага. Уви, няма как да ги избягвате вечно и ще трябва в даден момент да се изправите срещу тези лилави квакащи демони, защото от тях изпадат ресурси и предмети, необходими за прогреса ви в играта.

Накрая — две думи за босовете в играта: отивайте да ги млатите само ако сте много добре подготвени. Въпреки това пак се подгответе психически да умрете първите един-два пъти, докато мерите сили с тях. Първите два боса, намиращи се в стартовия регион Кота Нула, са добър пример за нивото на предизвикателство, което ви очаква. В един момент обаче ще почнете и тях да ги тупате като брашнени чували; ах, колко сладък е този момент — да гледаш тежко предизвикателство, превърнато в тривиална пречка…

Финал

Escape from Duckov се оказа много приятна изненада. Попаднах на играта случайно, докато сърфирах из Мрежата, и ми стана достатъчно любопитно, че да я пробвам. Няколко десетки часа по-късно мога да заявя, че това не само е компетентно разработено заглавие, ами и една голяма зарибявка. Усещането за напрежение, докато се промъкваш из заглъхнали улици, ранен, с наближаваща нощ, ослушващ се за всеки звук; желанието да се хвърлиш в „само още една мисия“, за да издириш така желаното пуцало; сортирането на плячката в бункера и планирането на следващия ход; тръпката, когато за пръв път поемаш ново предизвикателство, без да знаеш как ще се развият събитията — всички тези преживявания Escape from Duckov предоставя ей така, почти на шега, докато многомилионни блокбъстъри се мъчат в опитите си да предизвикат същите тръпки на емоция.

Не се подлъгвайте по анимационния стил; под шарената и несериозна визия стои една много кадърна игра, която знае как да забавлява. Нещо, което гейминг индустрията напоследък целокупно е забравила как се прави.

Ревю на Дрейк Вато