Преди известно време Петя Иванова от клуб “Цитаделата”, която днес празнува Рожден ден – честито, Петя! – ми предложи да обявя седмица на акулите в сайта, подобно на “Дискавъри”. Тази седмица всъщност започна от лятото и продължи няколко месеца, като книгата, която Ви представям сега е своеобразна кулминация по темата. “Хотел Мегалодон” е роман от писателя Рик Чеслър, познат Ви като автора на Edit, смразяващ трилър в духа на “Джурасик Свят”, който представих по-рано тази година.
Богат австралийски бизнесмен решава да инвестира в първо по рода си съоръжение – огромен подводен хотел, в който са поканени за първи нощувки редица от най-богатите хора в света. Сред тях са саудитски принц, собственик на отбор в NBA, японски бизнесмен. Коко, която е от Хавайските острови, работи като морски биолог, който да представя на гостите живописния свят на морето около Фиджи, където е построена импозантната сграда. Но при пробното си пътуване с подводница тя съзира нещо невероятно – акула с невероятни размери, която обаче не е китова, а по-скоро напомня на бяла. Предупрежденията й за опасното животно са игнорирани и хотелът е открит. И така хората в него ще станат заложници на огромния праисторически мегалодон, който дебне отвън…
Рик Чеслър е добър автор, макар и не така вълнуващ както любимеца ми от последните месеци Майкъл Р. Коул. Това, което ме спечели за тази му книга е идеята за подводен хотел, която според мен е страхотна, дори имах идея за такъв разказ, но след “Хотел Мегалодон” тя малко се обезмисли. Чеслър внимателно изгражда атмосферата на луксозния хотел, който се превръща в гробница след като мегалодонът го изолира от останалия свят, а после държи на нокти читателя през погледа на опитващата се да спаси колкото се може повече хора Коко. Книгата е по-скоро трилър, отколкото хорър, макар да има няколко изправящи косата моменти. Тя също така задържа интереса ми върху творчеството на Чеслър, макар че между Edit и “Хотел Мегалодон” да бях попадал и на няколко скучнотии, излизали изпод перото му. Като цяло приличен роман за любителите на приключения с акули, който на моменти ставаше наистина страхотен 🙂
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари