Градските легенди винаги са ме привличали, а японските им представители са може би най-интересното явление в съвременния фолклор. Те са ми много по-любопитни от българското втренчване в селото и миналото – тук ужасът не е спомен, а нещо живо, което се ражда сега и дебне по улиците на града, в училищните тоалетни, дори от изскачащия прозорец на реклама в Интернет.
В първия том от поредицата си Toshiden писателката Тара Девлин разглежда някои от най-популярните градски легенди от Страната на изгряващото слънце. Част от тях ми бяха познати, включително от киното – разбира се, бях чувал за жената с разрязаната уста, която пита „Красива ли съм?“, въпрос без очевиден правилен отговор. Знаех и за Теке-Теке – разполовената фигура, която те преследва, докато тича на лакти. Познат ми беше и Ака Манто, духът, който те навестява в училищната тоалетна с избор на любим цвят, предвещаващ гибел и в двата варианта.
Не знаех обаче за Мари-сан – куклата, която бавно се приближава към дома ти, нито за селото, в което конституцията на Япония не важи. Не бях чувал и за историята на жената, която се е сварила в банята си, още по-малко, че тя е базирана на реален случай. Нямах представа, че има човек, изпил бутилка соев сос и починал мъчително след това, нито че подобен край е напълно правдоподобен. Така и не разбрах точно как се извиква дух с няколко телефона, но схванах едно – не е добра идея да питаш в огледалото дали половинката ти изневерява.
Девлин представя всяка легенда, понякога в по няколко версии, като паралелно с това коментира произхода им, къде има мистификация и къде се крие зрънце истина. Прави впечатление колко силен обществен отзвук имат някои от тях – заради Жената с нарязаната уста например е имало дори полицейски патрули. Други истории са били създавани целенасочено от властите, като легендата, че пиърсингът може да причини ослепяване. Трети, за съжаление, описват напълно реални ужаси. Най-силно ме впечатли преданието за Кравешката глава – история, толкова страшна, че всеки, който я чуе, умира. Каква е тя? Никой жив не знае…
Останах истински очарован от тази колекция японски градски легенди и съм радостен, че има още два тома, които се надявам да представя и в „Цитаделата“. Ужасът от Страната на изгряващото слънце е пленителен именно защото е различен от западния. Наскоро обсъждах това с ЧатЖПТ и обяснението беше точно – в християнските предания духовете почти винаги са зли, което прави мотивацията им ясна. Японските духове са други – и тъкмо тази другост едновременно плаши и привлича…
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари