The Lake

the lake

Днешната Леймънада ще е цяло езеро.

The Lake е много сантиментален за мен роман, защото е последното нещо, което Кели извади от чекмеджето на баща си след смъртта му. Заради това му личи, че е недоизпипан и суров, но си има своя чар. Има всички сцени на насилие, кървища и голотии, типични за един качествен роман от Леймън, но някак върви повече като трилър, отколкото като екстремен хорър. Отделно, видях цели части от този ръкопис преработени в други негови произведения, а връзките между отделните части са хлабави. Появяват се герои и злодеи, които не стигат до никъде и действието на места е накъсано. Има и разминавания както сюжетни, така и хронологични.

Въпреки това плюсовете, като че ли са повече от минусите, все пак преобладават. Леймън рядко се чете заради силен сюжет или герои, но ги има щом липсата им веднага се усеща. Винаги съм обичал да казвам, че ако един текст върви плавно и неусетно, значи е перфектен.

the lake laymon

Но за книгата:

Историята разказва за Лийт – силна самотна майка, чиято дъщеря Дейна става свидетел на насилствената смърт на приятеля си. Това отключва редица събития, дълбоко заровени в миналото на Лийт. Старите демони се надигат за изкупление и семейството, както и техните приятели ще бъдат пометени от верига зловещи събития, където никой не е това за което се представя.

За мен големият бонус на книгата са редицата запомнящи се злодеи, които се появяват, понякога доста нелогично. Главната гад – серийният убиец, психопат Мейс, който убиваше само чернокоси жени беше доста добър образ. Травеститът с кученцето, който се грижеше за забавленията в старческия дом не беше за изхвърляне, а и самите бабки бяха доволно зли. Любимец ми стана лудият френски готвач, обикалящ улиците с високата си шапка и сатър.

За финал, книгата ще допадне повече на запалените леймънити и едва ли е за случаен читател. Ала, приятели, това е последното нещо от Леймън, което ще прочетем изобщо, така че си заслужава.

the lake cool cover

Ревю на Иван Величков

Оставете отговор