ричард леймън тагнати постове

Гласуването за Международен хит на годината приключи! Номинираните в категорията ни за непревеждани книги бяха City of the Plague God от Сарват Чада (представен от Рик Риърдън), Resurrection Dreams от Ричард Леймън и The House at Phantom Park от Греъм Мастертън. Преди самото гласуване очакванията ми бяха за много оспорван вот, но това не се оправда. Третият събра 6 гласа, вторият 7, а първият 14 или над 50% от подкрепата на избирателите. Кой е той ще научите през януари, а оставащите седмици от декември ще продължим с литературните категории...

Започваме месец декември, като разкриваме втората номинация в категорията ни за Международен хит на годината. Този път тя е за едно класическо произведение на ужаса, намерило място в ревютата ни за 2022-ра година, а именно Resurrection Dreams на писателя Ричард Леймън. Рецензията за него бе част от рубриката “Леймънада” на нашия гост-автор Иван Величков от клуб “Стругацки”, за мен една от най-ценните серии материали, писани за сайта.

Вики е тридесетгодишна жена...

Тазседмичната чаша леймънада ще е с привкус на тропически остров.

Island е една от най-любимите книги на леймънитите по цял свят. Роман от ранното му творчество, в който за първи път избухва целия потенциал на автора, както за разюздено писане, така и за дълбочина на привидно плоските му герои.

Рупърт е 18 годишен младеж, поканен да прекара уикенд на яхта със семейството на гаджето си Кони, която мисли да зареже в последствие. Когато решават да си направят пикник на малък безлюден остров, яхтата избухва...

Днешната чаша с леймънада ще е малко по-различна. Аз лично също бях доста изненадан, когато я открих преди четири години.

A Writer’s Tale може да се нарече книга за писането, но далеч не е само това. В типичния за Леймън миш-маш, в който са издържани повечето му произведения, дори тук читателят постоянно не знае какво ще му се поднесе.

Първата половина на книгата е доста подробен дневник за целия творчески живот на автора. После имаме доста интересни неща. Няколко есета, любими филми и книги, пълна библиография и други...

И друг път съм го казвал, но когато Леймън не се разпокъсва между два или повече сюжета, резултатът винаги прилича на шеметно влакче на ужасите от второразряден селски панаир. Или идеалното неангажиращо четиво за един дълъг и студен зимен ден.

Тазседмичната чаша леймънада е точно такова лакомство – бързо, нахъсано, понякога абсурдно и напълно удовлетворяващо.

„След полунощ“ е типична творба за автора – изпълнена със секс, кръв и насилие, непредвидими, леко абсурдни ситуации и герои, реагиращи им...