И друг път съм го казвал, но когато Леймън не се разпокъсва между два или повече сюжета, резултатът винаги прилича на шеметно влакче на ужасите от второразряден селски панаир. Или идеалното неангажиращо четиво за един дълъг и студен зимен ден.
Тазседмичната чаша леймънада е точно такова лакомство – бързо, нахъсано, понякога абсурдно и напълно удовлетворяващо.
„След полунощ“ е типична творба за автора – изпълнена със секс, кръв и насилие, непредвидими, леко абсурдни ситуации и герои, реагиращи импулсивно дори нелогично.
Трябва да се отбележи, че това бе първата попаднала ми книга на Леймън в която има само една сюжетна линия, водеща читателя през цялото произведение.
Алис е двайсет и няколко годишна жена, която живее под наем в стая над гаража на свои богати приятели. Всеки път когато семейството отива на почивка ѝ оставят цялата къща – по-скоро имение в покрайнините на града с басейн, гора и прочие – на разположение. Този път обаче седмицата няма да се развие както Алис си е представяла. Още първата вечер от гората излиза непознат, който решава да ползва басейна. Алис, доста уплашена, решава, че няма да е зле да вземе старата кавалерийска сабя висяща над камината. Защо не се обажда в полицията? Има защо.
Следва серия от излезли извън контрол ситуации, започваща с неволно убийство и свършваща с купчина трупове, докато се опитва да го прикрие. По пътя разбираме мотивите зад действията на Алис, крият се заровени в миналото и съвсем не са приятни. Срещаме и тандем серийни убийци канибали, симпатичен писател на криминални романи, яка кака, смотан колега, склонен към насилие младеж и доволно много кръв, органи, кости, маргарити и пържоли.
Един роман с който спокойно можете да започнете приятелството си с автора, ако до сега сте се чудели дали искате да си го причините (което пък, ако е така, малко обезсмисля цялата ми рубрика).
Ревю на Иван Величков
Последни коментари