Island

Тазседмичната чаша леймънада ще е с привкус на тропически остров.

Island е една от най-любимите книги на леймънитите по цял свят. Роман от ранното му творчество, в който за първи път избухва целия потенциал на автора, както за разюздено писане, така и за дълбочина на привидно плоските му герои.

Рупърт е 18 годишен младеж, поканен да прекара уикенд на яхта със семейството на гаджето си Кони, която мисли да зареже в последствие. Когато решават да си направят пикник на малък безлюден остров, яхтата избухва. До тук добре, имат всичко необходимо да оцелеят, но много бързо се оказва, че не са сами на острова и мъжете започват да бъдат изтребвани един по един. Рупърт знае, че е следващият и все пак това са най-хубавите дни в живота му. Малкият разгонен пишльо е на остров с четири красиви жени, нямащи нещо повече от бански и не може да си спре лигите.

Забавният, леко наивен, но показващ ерудиция стил на писане на Леймън издига книгата над това, което иначе щеше да е торчър порно достойно за деветдесетарски секс вестник . Ала говорим за Леймън, така че нямаме само това. Под привидното по тийнейджърски разгонено писане, главният герой постепенно започва да показва доста мрачни места в душата си. Читателят ги приема невинно, но всичко избухва много брутално в развръзката, която, както при повечето неща от чичо Дик, не е това, което очаквате, ама по никакъв начин, чак ме сърбят пръстите да ви издам какво се случва, но ще се самосезирам.

Любопитна подробност е, че в романа убиеца е нямал бръснач, но на Леймън толкова му е харесала корицата, че го е пренаписал.

Препоръчвам на феновете като цяло и особено на онези на първите му книги, които имахме късмета да видим на български.

Ревю на Иван Величков