A Writer’s Tale

Днешната чаша с леймънада ще е малко по-различна. Аз лично също бях доста изненадан, когато я открих преди четири години.

A Writer’s Tale може да се нарече книга за писането, но далеч не е само това. В типичния за Леймън миш-маш, в който са издържани повечето му произведения, дори тук читателят постоянно не знае какво ще му се поднесе.

Първата половина на книгата е доста подробен дневник за целия творчески живот на автора. После имаме доста интересни неща. Няколко есета, любими филми и книги, пълна библиография и други.

Сама по себе си това не е книга за писането. Леймън дава редица полезни съвети, от избор на агент, корица, публикуване извън Щатите, до чисто граматически препоръки, относно времена, сюжетни линии и прочие. Въпреки, че е професор по литература, съветите му звучат извънредно препоръчителни и топли, за разлика от, да речем диктата на Урсула ле Гуин, Орсън Скот Кард или Джон Скалзи (за пример сред няколкото, които са ми грабвали интереса). Е, може би като изключим железните правила, прохождащите автори да не си правят експерименти с английския език, но дори това е доста правдиво правило, ако изключим някой наложили се вече жанрови изключения (примерно както Бътчър наложи първо лице в ърбън фентъзито, но да не ви занимавам с щуротии).

И най-вече книгата е затова, какво е да си хорър автор, избрал „маргиналното“ поприще на жанровата литература.
Ще ми се да включа два линка на есета от книгата, които съм превеждал:
1. Правила за писане
2. Какво е да си писател на хорър

На мен лично книгата, освен полезна по един приятелски начин, ми беше и интересна от чисто фенска гледна точка.
Препоръчвам книгата, дори като художествена литература!

Ревю на Иван Величков