Song of the Summer King

През последната година и половина Цитаделата обърна специално внимание на историите за животни, като се спря на класики като “Цар Лъв” на Дисни, “Кимба, бялото лъвче” на Осаму Тезука, “Хълмът Уотършип” на Ричард Адамс. Мислех, че вече съм поизчерпал по-добрите произведения в това направление на жанра и едва ли ще открия нещо толкова добро, но за мое щастие бях опроверган от Song of the Summer King на Джес Оуън, великолепна история, която не отстъпва по нищо на споменатите по-горе класики.

Шард е млад грифон, животно с крилете и главата на орел, но тялото и лапите на лъв. Той е представител на рода на Ваните, мъдри владетели на островите, живели в мир и хармония с останалите животински видове. Преди време обаче те били заробени от Асите, горди завоеватели, почитащи слънцето. Шард е последният чист Ванир на острова си, поне що се отнася до мъжкарите, като причината да бъде пощаден е в приятелството му с Кьорн, принца на Асите, сина на крал Сверин. По време на лов, в който трябва да докаже себе си като достоен, Шард попада на глутница гигантски вълци, за които e научен, че са врагове на грифоните. Ала вълчицата Сатори му помага с вълшебна фраза, която му позволява да помогне на Кьорн в схватката със страховития глиган Лапу. Шард бива одобрен да влезе в прайда на крал Сверин, но вътрешно се терзае. Какво са му казали вълците? Защо са му помогнали? Каква е истината за света, в който живее? В търсене на отговорите, младият грифон ще трябва да се изправи срещу предрасъдъците в опит да донесе мир и разбирателство между животните на островите, над които лети…

Song of the Summer King е великолепна книга. Авторката Джес Оуън сама е събирала пари да я публикува, но по мое впечатление това се дължи на по-нишовата тема, защото стилът й е страхотен. Тя самата има опит в курсовете по творческо писане, а за мен беше любопитно да узная, че е близка с Дейвид Фарланд (авторът на “Повелителите на руните”), който е настоявал книгата й да бъде издадена. Оуън постига идеалния баланс между това да пише красиво, като рисува сцените с думите си и в същото време да има стегнат изказ, който позволява бързо и лесно четене.

Героите в книгата са страхотни. Шард е невероятен образ, който напомня на Симба и Кимба по това, че търси себе си и това кое е правилно, като макар да допуска грешки заради младостта си, никога не бива подвеждан от сърцето си. Чичо му Стигр също е страхотен, стар воин, напомнящ по нещо на Бром от “Ерагон”, но далеч по-добросърдечен. Кьорн е чудесен приятел, макар да носи гордостта на рода си, а великите крале – Сверин на грифоните и Хелаку на вълците – са величави и страховити в гордостта си.

Светът, изграден от Оуън е повече от интригуващ. Макар някои от имената и концепциите да са базирани на скандинавската митология, основата изглежда базирана на почитта към Слънцето и Луната, а хората липсват, заместени от различни животни със специфични култури и вярвания. Вселената също така изглежда доста голяма, с история и легенди, които очаквам да бъдат разкрити в следващите книги от поредицата.

Най-ценното на Song of the Summer King обаче е в посланието – за мир, за разбирателство, за съществуване в хармония и уважение един към друг. Романът на Оуън излиза през 2012-та година, но на мен ми се струва, че темите, които засяга днес са много по-актуални, отколкото тогава. Трябва да има такива книги, защото те помагат да се формира мислене, различно от безумната политика на противопоставяне, от която целият свят е пламнал.

Song of the Summer King е първата книга от поредицата THE SUMMER KING CHRONICLES и аз обезателно ще прочета и продълженията, но може би няма да избързвам с тях. Искам да се насладя на тази история, да поживея в света й, да усетя вкуса й. И да споделя впечатленията си с вас, читателите на сайта. Заради такива книги си струва да продължавам да работя по Цитаделата!

Ревю на Александър Драганов