Silksong

Най-после имам удоволствието да поговоря за играта, която предизвика голямо вълнение в геймърските среди, макар да е творение на независимо студио. Говорим именно за дългоочакваното продължение на класиката The Hollow Knight от Metroidvania. Новото заглавие е Hollow Knight: Silksong и след дълго очакване най-накрая излезе на пазара този септември.

Ако не сте запознати със серията, препоръчвам да прочетете ревюто на оригиналната игра и да започнете с нея. Всичко започна през 2017 година, когато малкото независимо студио Team Cherry издаде първия вариант на The Hollow Knight и, въпреки скромното си начало, финансирано от Kickstarter кампания, тя веднага стана модерна класика в жанра.

Първоначално планът на студиото е бил да направи допълнение към оригиналната игра и започва втора Kickstarter кампания, като допълнението е трябвало да включва и втори игрови персонаж. Впоследствие идеята се развива и през 2019 година Team Cherry обявяват, че вместо само допълнение започват разработките по изцяло нова игра от серията. Но тъй като студиото разполага с ограничени ресурси, едва в края на тази година играта стана факт.

Както споменах, всичко тръгва от идеята да има нов игрови персонаж на име Hornet. А коя всъщност е Hornet? За разлика от протагониста в оригиналната игра, за когото не знаем на практика нищо и постепенно откриваме парченца от пъзела, тук ситуацията е доста различна. За първи път срещаме героинята в първата игра, докато изследваме тучната зелена зона, наречена Greenpath и с времето разкриваме детайлите за нейния персонаж.

Всъщност Hornet е кралска особа в кралството Hallownest. Нейният баща е не друг, ами The Pale King — богоподобното висше създание, основало кралството. Тези от вас, които са играли оригинала или са прочели ревюто за него, ще си спомнят, че Кралят назначава трима спящи пазители, които да помогнат заразата да бъде запечатана далеч от кралството му. Един от тези пазители е Herrah the Beast. Тя е кралица на народа на Тъкачите — племе от паяци, които живеят в покрайнините на Hallownest, но никога не приемат властта на Краля. Въпреки това той отива при Хера и я моли да стане един от спящите пазители. Тя се съгласява, но иска нещо в замяна. Нейният съпруг и първоначален владетел на земите ѝ е починал, без да остави наследник, затова тя иска от Краля да ѝ даде такъв. Тук моралистите сред вас може малко да се възмутят, тъй като Кралят е женен за Бялата Дама (The White Lady), кралицата на Hallownest, но в негова защита ще кажа, че съпругата му е била съгласна с условията.

От съюза между Краля и Хера се ражда нашата героиня – Hornet. Тя бива наричана дъщеря на три кралици, тъй като е родена от кралицата на паяците тъкачи, но след като Хера се потапя във вечен сън, Hornet е отгледана от Бялата Дама, а за обучението ѝ се грижи Веспа — кралицата на народа на пчелите. За разлика от главния герой в първата игра, Hornet говори и активно участва в диалозите с различните персонажи, които ще срещнете в течение на приключението, добавяйки дълбочина към образа ѝ.

Silksong разкрива още от интригуващия свят на буболечките, като този път ни пренася в съвсем различно кралство, наречено Pharloom. Събитията се разиграват след тези в The Hollow Knight, а самото присъствие на Hornet означава, че някои от възможните завършеци на оригинала са неканонични. Но няма да изпадам в нърдовски теории в момента.

Без да разкривам много от сюжета, Hornet се оказва отвлечена от мистериозни буболечки и се озовава във Pharloom. В това ново кралство ще се срещне с нови племена, като пътуваща трупа бълхи или войнствените червени мравки, които аз лично намирам за очарователни. Нашата героиня ще разбере, че народът на паяците всъщност произхожда от това кралство — творения на едно от богоподобните Висши Създания, с които ни запознава първата игра. Hornet трябва да намери път до Цитаделата, където ще се срещне със самата Grand Mother Silk — божеството на нейния народ.

Подобно на Hallownest, Pharloom също е измъчвано от мистериозно проклятие, което кара мъртвите буболечки да се надигат. От играчите зависи да разкрият причината за това и да намерят начин да го спрат. Само ще кажа, че по вече установената традиция и тук изборите, които правите, могат да доведат до различен завършек на историята, така че ако искате да видите всички възможни линии, ще трябва да изиграете играта повече от веднъж.

Що се отнася до геймплея, Silksong въвежда някои нови механики, като добавя повече RPG елементи. Играта добавя няколко нови вида ресурси, които можете да използвате, за да купувате полезни предмети. Едно от големите нововъведения е възможността за crafting — т.е. да създавате сами различни предмети от сурови материали. Също така вече има и предмети тип консумативи, които могат да се използват ограничен брой пъти. Geo — валутата на Hallownest — не важи по тези земи. Религиозните жители на Pharloom търгуват с малки мъниста, които носят наоколо като броеници.

За разлика от дребничкия и пъргав герой в първата игра, който енергично подскача наоколо и размахва малкия си меч с почти маниакална бързина, високата и стройна Hornet се движи доста по-плавно и грациозно. Съответно и бойният ѝ стил разчита повече на прецизност, отколкото на чиста свирепост. Враговете, с които ще се сблъскате, също са различни — често пъти нанасят тежки щети и победата е въпрос на търпение вместо на агресия.

В техническо отношение Silksong е по-изпипана. Визуалният стил на първата игра е запазен изцяло, но е подобрен и полиран, така че продължението е още по-приятно от естетическа гледна точка. Декорите на нивата са още по-детайлни, а някои от новите босове са изключително внушителни. Музиката и звукът също са подобрени, като много от персонажите се чуват отдалеч, тъй като пеят или дрънкат с импровизирани музикални инструменти.

Като цяло Silksong запазва духа на оригиналната игра, като в същото време добавя достатъчно нови елементи и промени в геймплея, за да се чувства като самостоятелно заглавие. С множеството си странични сюжети и тайни помещения играта предоставя възможност за много часове забава и определено си заслужаваше чакането от шест години, за да ѝ се насладим.

Ревю на Милен Станиславов