Hollow Knight

Ето едно доста закъсняло ревю, но все пак отново актуално, тъй като през септември излезе така чаканото продължение на модерната класика The Hollow Knight. Преди да говорим за новата игра, е редно да отдадем дължимото на оригинала и да разберем откъде тръгва всичко.

The Hollow Knight е двуизмерен платформър в жанра, известен сред феновете като Metroidvania. Ако не сте запознати с терминологията – названието идва от двете основополагащи игри в жанра – Metroid и Castlevania, комбиниращи платформър с RPG елементи. С впечатляващия си и предизвикателен геймплей и детайлна история, заглавието се превърна в една от класиките в жанра.

В тази игра обаче, вместо могъщи вампири, героите са частично хуманоидни буболечки. Звучи сладурско, нали? Да, но не съвсем. Стилът на играта напомня анимация и първоначално персонажите изглеждат сладко, но колкото повече се потапяме в атмосферата и историята, нещата започват да стават все по-мрачни. The Hollow Knight ни въвежда в интересен и оригинален фентъзи свят, който играчите откриват малко по малко – срещат се с разнообразните му обитатели и постепенно добиват разбиране за своята мисия.

Сега малко история. В света на The Hollow Knight съществуват така наречените Висши Създания (Higher Beings, но може да ги срещнете и като Pale Beings), които представляват богоподобни фигури. В течение на играта се споменават (и дори срещат) няколко от тях, но най-важни за историята са The Pale King и The Radiance. Кралят е основателят на кралството Hallownest, където се развива и действието. Той пристигнал там като огромен червей, но решил да приеме форма, в която по-лесно да може да общува и да се движи сред поданиците си. Затова оставил обвивката си и приел формата на буболечка. Със своята сила дарил буболечките в новото си кралство с разум. В замяна те трябвало да му служат, а той им обещал, че Hallownest ще бъде вечно.

В кралството и околностите ще срещнете множество племена – сред тях гордите и непреклонни воини богомолки, злокобните паяци тъкачи, очарователна колония пчели и потайните нощни пеперуди, които са усвоили умението да манипулират сънищата.

Кралството се разраствало и просперирало, но, както може да се досетите, бедата не закъсняла. Преди появата на Краля, племето на нощните пеперуди почитало друго Висше Създание – The Radiance, изобразявана като огромна нощна пеперуда. След идването на Краля тя била забравена. В опит да си върне поклонниците, започнала да се появява в сънищата на буболечките в Hallownest, а сред тези, които я видели, започнала да се разпространява злокобна зараза. Заразените губели разсъдъка си, даден им от Краля, и ставали агресивни.

Кралят се затворил в двореца си и дълго мислил как да спре заразата. Накрая решил да създаде непокварен съд, в който да запечата завинаги Сиянието (предполагам така би се превело The Radiance на български, но не съм експерт). Въпросният съд представлява създание, което по-късно става известно като The Hollow Knight. Кралят затворил съда в черно яйце, а за допълнителна защита убедил трима от най-могъщите жители на кралството да се потопят във вечен сън и да използват силата си, за да държат яйцето запечатано.

Същинският сюжет на играта започва години по-късно. Кралят е изчезнал, а кралството е в упадък. Скоро разбираме, че планът да се спре заразата не е бил успешен и тя бавно, но сигурно, се разпростира из Hallownest. Нашият герой се появява сякаш от нищото – няма име, няма спомени, дори не говори. Феновете го наричат Рицаря, но няма официално име или дори пол. Просто малка, очарователна, енигматична буболечка. Дали ще успее да открие причината за заразата и дали има начин тя да бъде спряна? Това ще разберете, ако изиграете играта.

Без да разкривам повече за сюжета, ще кажа, че играта има няколко различни завършека в зависимост от изборите, които правите. Друг фактор биха били възможностите ви като играч и времето, което сте склонни да инвестирате, тъй като различните завършеци са с нарастващо ниво на трудност.

А сега за геймплея. Играта не е от най-лесните. Изисква да изследвате различни региони от света (а те не са никак малко), а за да стигнете до определени зони, трябва да усвоите умения, които се придобиват в други. В този смисъл играта не е линейна – няма правилен ред, в който да изчиствате зоните, и обикновено се налага да посещавате една зона повече от веднъж. За щастие има възможности за бързо пътуване, които ще откриете с времето.

За да напредвате, ще се сблъсквате с две основни предизвикателства – „паркур“ и битки. И двете са еднакво предизвикателни и изискват бързи рефлекси, мускулна памет и pattern recognition.

Докато напредвате, героят придобива нови умения и става по-силен, но и предизвикателствата нарастват. Ще срещнете множество буболечки – някои враждебни, други приятелски. Ще намерите ковач, който подобрява меча ви, но ще изисква редки материали, добивани с пот и сълзи. Ще срещнете и шаман, който ще ви научи на заклинания. Играта предоставя възможността да изградите предпочитан боен стил чрез 40 различни амулета. Комбинирайки техните сили, можете да нагодите стила си спрямо предпочитанията и възможностите си.

Освен главната сюжетна линия, има множество странични мисии и постижения. Ако сте от геймърите, които обичат предизвикателствата – дори само за да докажете, че можете – то тази игра определено е за вас. Повечето странични мисии носят и добри награди – местната валута Geo, амулети, ъпгрейди и т.н.

Както споменах по-горе, има множество зони за изследване, което позволява да се прекарат десетки часове в игра, а различните постижения и алтернативни завършеци осигуряват възможност за преиграване. Ако сте истински запалени, бихте могли да прекарате стотици часове потопени в The Hollow Knight – и няма да съжалявате. Играта има четири допълнения, така че за най-пълно изживяване препоръчвам да играете завършеното издание.

За мен фокусът в геймплея определено пада върху босовете. В играта ще срещнете множество такива – както задължителни, така и опционални. Някои трябва да победите, за да прогресирате в историята и да отключите ключови умения. Други са там просто, за да тестват силата ви (и да се похвалите, че сте ги победили). Моят съвет е: ако не успявате да победите даден бос, вероятно имате нужда от повече ъпгрейди – изследвайте още и се върнете към него по-късно.

Сред босовете ще срещнете:
– рицар изгнаник от личната стража на Краля, който живее в канализацията и ви замеря с… ами, тор;
– покварен съд, създаден да запечата Сиянието, но отхвърлен като недостоен;
– Hornet – героинята от втората игра в серията (Silksong);
– гигантска електрическа медуза;
– духовете на легендарни воини от кралството… и много други.

В обобщение:

• Играта има красива визия в стила на 2D анимация, в мрачна, почти черно-бяла гама.

• Визуално изглежда готическа, което пасва чудесно на концепцията за културата на буболечките, където мракът е добър, а светлината – зла.

• Музиката е завладяваща – основната тема е тъжна, меланхолична пиано мелодия.

• Светът е богат и разнообразен – със собствени богове, традиции, вярвания, валута и език (със субтитри, не се бойте!).

• Геймплеят е динамичен и предизвикателен, често сравняван по трудност с Dark Souls.

• Сюжетът е изненадващо дълбок за платформър и се променя според вашите избори.

• Многото босове и странични линии дават голяма преиграваемост.

Задължителна класика за почитателите на Metroidvania жанра и отлична начална точка за онези, които тепърва ще се запознаят с него.

Ревю на Милен Станиславов