Once in a Blue Moon
Саймън Р. Грийн е един от най-известните британски автори на фантастика и фентъзи… зарежете това. Не искам ревюто да бъде поредния преглед на сюжета на дадена книжка, която ми харесала, плюс коментар колко ми е харесала (макар че има опасност накрая да се получи точно това). Саймън Р. Грийн е един от авторите, които НАИСТИНА ми харесват и един от малкото, които следя редовно в смисъл, че чета почти всичко, което публикуват. За пръв път се запознах с него през 2001-ва година, когато прочетох “Хоук и Фишър”, тогава ми хареса, но някакси нямат сетивата да го оценя. Открих го повторно през 2010-та и оттогава съм изчел около 40 негови книги, а тези, които не ми харесват биха се преброили на пръстите на едната ръка на Пингвина от “Батман се завръща”. Грийн включва много елементи в книгите си, които по принцип не харесвам, но при него някакси се получават страхотно – свадливи амазонки, суперсилни герои, чат пат четене на християнски морал и в същото време нарушава обективно не правила, а закони в творческото писане – той директно си казва някои неща, преди да ги покаже, често прави сравнения, затова пък уникални и си има формула, която следва вече около четвърт век. Но тази формула винаги работи и е позволила на автора й да създаде не едно и две великолепни фентъзита, разказани по изключително характерен начин, който не може да се сбърка. През годините той е изпробвал почти всички разновидности на жанра – от космическите приключения в Deathstalker до урбанистичните истории за Найтсайд и Шадоус Фол. И въпреки това епичното фентъзи си е епично фентъзи, историите за мечове, дракони и магии са си истории за мечове, дракони и магии и книгите за Хоук и Фишер (или Фишър – нашите преводачи, пуснали две от книгите на български май така и не решиха кое от двете да използват) са оригиналното му и специално фентъзи. Затова очаквах много от “Once in a Blue Moon” и го получих. Това е най-добрата книга на Саймън от много, много време насам, наравно с оригинала Blue Moon Rising и дори по-добра от издадената на български “Шадоус Фол”. Тя е епична, невероятна история, с всички кървави битки, страховити магии, дворцови интриги и неочаквани обрати, които очакваме от Грийн и нещо повече. Но може би, въпреки опитите си да избягам от клишето е добре да ви разкажа за какво става дума.
Сто години преди развитието на действието в романа, във време, превърнало се в легенда, на която вече не вярват дори част от участниците, принц Рупърт и принцеса Джулия спасили Горското кралство от нашествието на демоните и изгрева на Синята луна, а след това избягали в престъпния град Хейвън, където се превърнали в единствените честни градски стражи. По-късно отново се изправили срещу ужаса на Синята луна и нейният господар Принца Демон, а след новата си победа изчезнали, вероятно за да умрат с чест в някоя битка за това, което е редно, понеже героите обикновено свършват така.
Но техният завет живее. Академията за герои “Хоук и Фишер” произвежда нови юнаци, които да наритат злото под задника и да стоварят камъка върху главата му така, че да заспи перманентно. Академията по традиция има двама лидери, мъж и жена, а всички те се наричат Хоук и Фишър. За да няма объркване в рекламата.
Само дето това е само публичната истина. Различните герои са едни и същи и това са оригиналните градски стражи, скрити със заклинание пред очите на всички, неостаряващи заради докосването на старата Дива магия, с която са се сблъскали по време на Синята луна. Те наглеждат новото поколение герои, което да се бори със силите на мрака. И все пак те са единствените, които могат да помогнат в решителния момент, когато най-големият им враг се завръща. Макар да са сигурни, че са го убили. Защото Принца Демон е Преходно същество, идея, придобила плът и кръв, а една идея не може да бъде убита. Нито дори от Хоук и Фишер. Сега господарят на Синята луна се завръща със злокобното обещание, че ще отнеме внуците на най-заклетите си врагове и ужасната истина, че вече не живее в Мрачния лес, а на много по-лошо място, от което не може да бъде изкоренен.
В душите на хората.
И така Хоук и Фишер тръгват на едно последно пътешествие към Горското кралство, а по пътя се срещат с децата си, които за разлика от тях са остарели и вече са в края на своя живот. Един от тях е монах, прекарал двайсет години в манастир след като е ходил по земята като Божия гняв в света на хората, а другата е жена-войн, последвала стъпките на родителите си в Хейвън, преди да стане учителка. На други войни, почти толкова лоши, колкото нея. Групата се събира и навлиза в кралството, а макар дипломацията да говори за мир, във въздуха мирише на война. Принцеса Катрин от Редхарт е изпратена за съпруга на принц Ричард, но постоянните атентати срещу нея дават идеалния претекст на баща й крал Уилям да започне война срещу Горското кралство, кървав конфликт, в който много скоро се замесват апокалиптични сили – древни езически богове, пробудени от каменните си капища, магьосници и некроманти, безлики войни с неизвестно минало и неясно бъдеще, а също и ужасният Дебнещ човек, гневът на пъкъла в света на хората. Дивата магия се пробужда, а Синята луна изгрява отново. Ще може ли някой да спре Принца Демон?
Отговорът на тези въпроси е, естествено, на страниците на самата книга и накрая аз, пряко волята си, отново стигнах до момента в който давам оценка след като съм описал сюжета. Е, поне мога да кажа, че оценката е повече от максимална – ако е по десетобалната, пиша на “Once in a Blue Moon” единайсет. Това е невероятно четиво, истинска панорама от безкрайно колоритни и изненадващо човешки образи – като започнем от самите Хоук и Фишер, минем през техните деца и внуци и стигнем до кралските особи и войните, чиито съдби са преплетени с техните – а също и със страховити същества, излезли от въображението на най-талантливия фентъзи писател на Англия. Понякога ми се струва, че самият Саймън Грийн е легенда, персонаж, излязъл от собствените си книги, Пишещия човек, който съчетава добра и черна магия, от Рая и от Ада, в колоритни епоси, които изобщо не се взимат насериозно и в същото време са по-сериозни от безкрайните многотомници, които жанрът за жалост бълва на конвейр. Неговите книги може би не са за широк кръг читатели, а за онези, които вече са опитали всичко от жанра и искат да попаднат на автор, който отново да им припомни истинското значение на името на жанра “фантазия”. И за тях, Грийн прави великолепният финал на великолепната поредица за Хоук и Фишер. Една последна легенда, която да изживеете.
Последни коментари