Fence

fence vol 1

По никое време откриваме рубриката с комиксови ревюта за 2021-ва година, но причината затова е, че за съжаление на мен ми остава малко чужда тази форма на този разказ и трябва да се случи нещо неочаквано, за да посегна към нея. Името на авторката C.S. Pacat, от която прочетох разкошната фентъзи трилогия Captive Prince обаче се оказа достатъчна мотивация и така успях да прегледам поредицата Fence.

Началото на историята ни запознава с Никълъс, момче, което мечтае да стане голям фехтувач като татко си, но понеже не е било признато от него, е обучено от дебел чичо с голям ентусиазъм, но оскъдна педагогическа експертност и съветът да се пробва в училищен турнир го изправя от самото начало срещу майстора Сейджи Катаяма, който сам се похвалва, че е толкова над него, та е цяло чудо Ник изобщо да може да го види…

fence vol 2

Преди да продължа с ревюто на Fence, трябва да призная нещо, което може би ще шокира запознатите с мощната ми снага, а именно, че в университета се занимавах малко с фехтовка и оттогава ми е останал топъл спомен от този красив спорт, макар нито да научих, нито да запомних нещо. Това бе и причината да дам шанс на тази история, както и засиления им интерес към спортни анимета, знам, че авторката Pacat също си е отаку и това личи от някои илюстрации, които макар и да не са в манга стил, използват похвати с комични физиономии от анимета. Всъщност артът е дело на Johanna the Mad, която ми се вижда доста кадърна като илюстратор. Но силата на една история са героите и Pacat отново не разочарова.

fence vol 3

Ник действително е малко типичен герой, но успява да привлече симпатия към себе си с комбинацията от талант и липса на опит, а Сейджи естествено е уникално готин, действително много силен спортист, но все пак може да се огъне и притесни, което привлича симпатии. Сред другите готини образи са богаташкото синче Айдън, който често е обвиняван, че е влязъл в екипа с парите на татко си, но реално си е добър, както и големият шампион, към който Сейджи се стреми, но все не може да достигне. Битките са добре направени и се редуват с емоционални моменти, а историята звучи сякаш тепърва ще се разгръща. Като критика не мога да кажа нищо съществено, дори това, че кастингът с хлапета е политкоректен и има всякакви етноси е направено естествено и не дразни, защото всички те са разгледани като хора, а не като токени на дадена идентичност. Трябва да призная, че очаквах малко повече емоционален тормоз в стил Captive Prince, но то не е и коректно да очаквам авторката всеки път да стига върха си.

Като цяло Fence е чудесна спортна история, която си заслужава вниманието и доказва, че комиксите не са само манга и супергерои.

fence vol 4

Ревю на Александър Драганов

Тагове:  ,

Оставете отговор