Captive Prince

captive prince

Captive Prince е фентъзи трилогия от австралийската писателка C.S. Pacat. Първоначално тя бива публикувана в Интернет под формата на безплатен онлайн сериал, но по-късно придобива такава популярност, че излиза със знака на издателство “Пенгуин”, едно от най-големите и влиятелни в света. Pacat е имала интересен живот, като макар да е родом от Мелбърн и в момента да работи от там, е обиколила света, като е поживяла както в Перуджа, Италия, така и в Токио, Япония.

Captive Prince се състои от три книги. В първата от тях, която дава името на поредицата, се запознаваме с принц Дамянос от Акиелос, цивилизация, базирана до голяма степен на древна Гърция. Велик воин и наследник на могъщ владетел, той бива предаден от брат си Кастор и продаден като обикновен роб в съседната страна Вер, добре известна с интригите и разврата си. Негов собственик става принц Лоран, изключително жесток, манипулативен и разглезен млад аристократ, чиито брат някога Дамянос е убил. За да оцелее, той не разкрива името си, а под името Дамен се мъчи да оцелее в отровния двор на Вер, където всяка дума има скрит смисъл, а разговорите са свирепи сражения, част от многоходови конспирации за власт и похот. Откровен и пламенен, Дамен изпитва презрение към Лоран и отвращение към декаданса във Вер, но бива озадачен, когато вижда, че слугите и робите на принца са му предани до гроб, въпреки сериозните обвинения към характера му, които принуждават вуйчото и Регент на трона да измисля наказания, с които да озапти още непълнолетния престолонаследник. Пряко волята си, Дамен бива въвлечен в борбата за трона на Вер, а това, което открива преобръща представите му добро и зло с главата надолу…

prince's gambit

Captive Prince е изключително добро фентъзи произведение, което издава появата на мощен нов талант в жанр, ала преди да продължа с ревюто трябва да отправя предупреждение. Книгите не са подходящи за Вас, ако сте пуритански настроени. Героите в тях са изключително разкрепостени, хомосексуалността е напълно приета, никой не се свени да я демонстрира, а има и персонажи с далеч по-проблемни вкусове. Това е така защото моделът за светостроене до голяма степен е базиран на древните цивилизации от вековете преди монотеистичните религии и техните по-консервативни ценности, като това се използва от C.S. Pacat от една страна като утвърждаващо приемането, характерно за съвремието и от друга, за да изгради контраст между чиста любов на героите, които се обичат искрено и вече наистина декадентските и отвратителни прояви на основния антагонист.

Авторката създава много харизматични герои. Аз лично не съм фен на воински тип персонажи като Дамен, но за сметка на това останах наистина впечатлен от Лоран, комплексен и сложен образ, в който Pacat показва начина, по който някой бива нарочен да пропаднал от обществото, а всъщност е негова жертва. От друга страна тя успява да свърши отлична работа и със злодея на историята, маниакален психопат и интригант, чиято личностна деградация е като тиня – няма дъно, винаги можеш да пропаднеш и по-надолу. Плановете на персонажите са много добре представени и във втората книга Prince’s Gambit човек наистина има чувството, че наблюдава партия шах, в която обаче царете са в ролята на пешки, оставени да бъдат жертвани. Към това се добавят и учудващо добре написани битки, както масови кървави баталии, така и запомнящи се фехтовални двубои, особено в заключителната трета част, Kings Rising. Няма магия, наистина, но не мога да кажа, че тя липсва на историята, напротив, щеше да стане много, ако бяха добавили и такъв елемент към и без това сложния сюжет. Стилът на Pacat е идеален, съчетаващ красиви, но стегнати описания с ритмично темпо, в което макар историята да се разгръща сравнително бавно, читателят не спира да чете и не може да остави книгата. Трилогията изглежда и много внимателно планирана, като достига съвършена симетрия в края си.

Captive Prince, честно казано, е може би значимото произведение в новия контекст на жанра от последните години. C.S. Pacat показва, че може да напишеш творба, стъпваща на нещо, считано за политкоректно, каквото е еднополовата любов и да създадеш върхова история, без да правиш компромиси със светостроенето, напрежението, нюансите в характерите на героите, обратите, битките и като цяло качеството на литературата, която пишеш. С интерес ще следя кариерата й, в края на годината знам, че ще се включи в по-младежкото направление на жанра с история за магии. Това е доста различно от видяното в Captive Prince, но пък може би точно то ще й позволи да не бъде one hit wonder или иначе казано автор с една успешна история. Но и с нея да остане, няма да е никак малко, тъй като става дума за изключително силна фентъзи трилогия и вярвам, че предвид еволюцията във вкусовете на съвременните читатели, Captive Prince има силата да остане класика в жанра.

kings rising

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор