DREAD DELUSION – Прекрасни заблуди
Въпреки усилията, животът не ти се усмихна. Може да си сирак, или чирак, или дори благородник; все приключи на същото място. През годините я си станал приключенец, я окултист, я паркетен лъв. Обаче един ден допусна грешка – дали беше търговия с оръжия, дали беше натъкване на забранено заклинание, дали работа с неправилните хора… и един ден Инквизицията почука на вратата – не, направо я изби с шут и почти същото се случи и със зъбите ти.
Сега гниеш в изкорубен зандан, очакващ присъдата, която почти гарантирано е смърт. Обаче… вместо това получаваш сделка. Втори шанс. Свобода, при едно условие…
Земя на сънища и кошмари
Едно време, боговете и техните йерофанти владели света. Божествената дума била закон и никой простосмъртен не можел да я престъпи. Магията също била управлявана от тях с тежка ръка.
През девет земи в десетата, обаче, се появило Пламтящото кралство. Неговите поданици умеели да боравят с магия по собствен начин и с времето се превърнали във велика империя, която създала множество чудеса и могъщи техно-магически артефакти. Боговете и техните най-верни поддръжници били принудени да се оттеглят на летящите острови високо в небесата, близо до неутронните звезди, където останали в изгнание, докато долу на земята Пламтящата империя властувала столетия в разкош.
Но един ден се случила огромна катастрофа. Никой не знае кой и как я предизвикал. В един миг цялата земя пламнала и била погълната завинаги от чудовищен магически катаклизъм. Малцина успяли да избягат към летящите острови, които сега били единствените безопасни кътчета на света. Ама там вече чакали боговете и техните жреци, наречени Уикани.
Боговете пак застанали начело на света, озлобени и ожесточени от прокуждането и столетията на изгнание, които трябвало да изтърпят. Те подчинили всички хора на своята воля с кървави договори – доде хората принасят жертви, боговете ще се грижат те да оцеляват колективно. Но за индивидуалните съдби и трагедии, за разбитите семейства от жертвоприношенията, боговоте и Уиканите не ги е било еня.
Хората търпяли своята мрачна участ столетия. Тяхната мъст и омраза към боговете се трупала. И дошъл момент, когато избухнала със страшна сила.
В последвалата Божествена война, боговете изненадващо загубили. Простосмъртните избивали едно божество подир друго, докато накрая погубили всичките. Обединените хора, които се опълчили на своите уж безсмъртни господари, се нарекли Вероотстъпническия съюз и забранили вярата в боговете на всички острови. Те създали Инквизицията, чиято цел била да преследва оцелели богопоклонници, опасни магьосници и други ренегати, но с времето се превърнала в институция, защитаваща единство статуквото на властта…
Светостроеното е феноменално. Още ми е трудно да повярвам, че става въпрос за компютърно заглавие, а не за епичен фентъзи роман или многослойна настолна ролева игра. На всяка крачка Dread Delusion е пропита с дълбока атмосфера и безброй детайли – а не съм отворил нито дума за Часовникарското кралство, за Царството на Безкрайните, за боговете, които всъщност хич не са мъртви и чакат своето завръщане, за тайните на неутронните звезди, за изгорената и прокълната Долна земя, за същността на магията…
Атмосфера, атмосфера, АТМОСФЕРА!
Ако трябва да опиша Dread Delusion с една дума, тя ще бъде “атмосфера”. Просто погледнете скрийншотовете. Цялата визия представлява една непрекъсната психиделична картина, сякаш някой е решил да изрисува творчество на автори като Лъвкрафт и Алан По наяве. Сюрреалните изображения добиват двоен ефект когато атипичните цветови комбинации се съчетаят със странният и другоземен образ на чудовищата. Опитните митолози ще разпознаят архетипите – вампири, дракони, стиймпънк (пардон, магипънк) автоматони, мутирали окултисти, левитиращи гъболетки и прочее – обаче всяко едно същество, дори познато в основата си, е представено в изцяло оригинален контекст със собствен генезис в рамките на един действително различен свят. Това събужда онова усещане за изследване на непознатото, на чудодейното, което изпитвах като дете когато тепърва започвах да чета фентъзи и ме караше да гледам с широко отворени очи.
И ето нá, чувството ми на удивление бе пробудено отново. Или може би това е поредната… дълбока заблуда? 😉
Участие в театъра
Става въпрос все пак за компютърна игра, така че да разгледаме интерактивността. За разлика от цялостното излъчване, геймплеят е изненадващо постен. Махате там с меча, стреляте с лъка (когато най-после го намерите) и пускате по някоя магийка от време на време. Враговете никога не са по повече от един-двама накуп и са по-скоро препятствие с цел уплътняване на времето, отколкото действително предизвикателство. Ако светът не беше поначало замислен като враждебен, бих казал, че можеше спокойно всички противници да бъдат премахнати и играта нямаше да загуби от това.
Повече задачи са така структурирани, че уж да могат да бъдат решени по няколко начина, но разликите в подходите са повърхностни. Дали ще разбиете вратата или ще отключите ключалката, наградата – и последствията – са едни и същи. Можете да убеждавате разни неигрови персонажи в различни небивалици, но дори да не сте сладкодумен негодяй, пак ще получите пари, задачи и информация в предоволни количества. Играта се надпреварва да ви залива с гледки и странни ситуации и изглежда осъзнава, че светът е главната атракция, а всичко останало е основание за странстване из него.
Не трупате опит като убивате врагове. Това става единствено чрез изпълнение на задачи и търсене на т. нар. “заблуди” по картата, представляващи левитиращи сини черепи. Когато натрупате достатъчно заблуди, тогава вдигате “ниво”. С други думи, заблуждавате се, че можете повече… обаче и ви се и получава. Fake it until you make it, нали така?
Гибелни блянове
Dread Delusion не е случайно кръстена – основният рефрен в играта е същността на заблуждението и как с достатъчно самоубеждение всеки може да реши, че неговата правота е единствена, а останалите са в грешка. Вероотстъпническият съюз смята, че единствено тяхната кауза е правдива, боговете смятат, че имат право да властват над простосмъртните, обикновените хора смятат, че техните съдби са по-важни от последиците за света, главният антагонист вярва, че може да промени света към по-добро с апокалиптична магия и така нататък.
На играчът, по стара традиция, му се предоставя ролята да играе арбитър в тези ситуации като непредвидим агент на хаоса, избирайки дали да запази статуквото или да предизвика промяна. Водите се единствено от вашата ценностна система – в играта няма механики за морален компас и добро/зло, а само един изстрадал, счупен свят пълен с отчаяни души, които търсят по-лесно оцеляване под многоцветните лъчи на неутронните звезди. Какво ще сторите и на кого зависи само от вас. А последствията? Те също са за вас – защото, макар и осъдени на смърт и низвергнати от всички, това е и вашият свят.
Сухи статистики
Отново става дума за заглавие, което май е правено само от един човек. Трудно е да се каже, защото на официалния сайт няма директна информация.
Графиката нарочно е в ретро стил (тип PlayStation 1, по-точно), но това според мен засилва чарът и цялостното излъчване. Звукът е много добре вписан стилистично, но сам по себе си не привлича внимание. Играта е супер лека и върви чудесно, без крашове, бъгове, или други досадни дигитални хълцания. Е, малко забива за секунда-две когато зарежда нова зона, но това е бял кахър.
Според това колко време решите да се мотаете сред света (а има доста причини за това!), изиграването ще ви отнеме между 20 и 40 часа, което е доста респектираща цифра за – нека не си кривим душата – адски добре направен пешеходен симулатор. Голяма част от това време ще мине в четене на текстове и диалози, така че ако четенето не ви е страст, по-скоро ще се разочаровате. Акцентът не е върху дивия екшън, а върху методичното потапяне в света.
Последни думи
Dread Delusion е, подобно на повечето заглавия с които се занимавам напоследък, една неочаквана изненада. Някак си по интуиция реших да закупя играта по време на тазгодишната лятна разпродажба в Стийм, без да подозирам на каква находка ще се натъкна.
Ако искате да видите един детайлен и действително различен свят, можете да се отправите на една мрачна екскурзия до Сънните острови и да потърсите същността на вашите заблуди. Гарантирам ви, че след края на приключението ще си тръгнете с храна за размисъл.
Ревю на Дрейк Вато
Последни коментари