Felipolis: Ein Felidae-Roman

felipolis

Felipolis е седмата книга от поредицата Felidae на Акиф Пиринчи. Съществуването й е донякъде загадка за мен, тъй като предния том имаше свръх епичен конфликт, който щеше да е идеален за завършек. Акиф обаче е решил да продължи и какъв е резултатът от това, поне според мен, ще разберете, ако прочетете следващите редове.

Котаракът Франсис решава да изкара един спокоен ден, препичайки се на слънце след свада с любимата си, когато старият му приятел Синята брада пристига със зловеща история. Богата възрастна дама, останала без деца, е завещала огромното си състояние на своята котка Домино, но сега останалите й наследници – хора – планират отмъщение и опитват да се отърват от животинката. Първоначално Франсис не иска да се замесва със случая, но Синята брада го убеждава да помогне. Малко след като пристига в луксозното имение, Франсис обаче едва не губи живота си, а котките, които обитават къщата на Домино, започват да измират…

Акиф през последните години основно е зает с това да брани ултра консервативни каузи в Германия и това започва да се отразява и на художествените му текстове по два начина, нито един от който не е положителен. Първо, някои от националистическите му идеи, като анти-ционизма, се прокрадват в тази книга, второ, вниманието му към детайла и сюжета е отслабнало. Историята е достатъчно интересна, за да те накара да продължиш да четеш, но не толкова, че наистина да те въодушеви. Хуморът и философските наблюдения на Франсис, толкова свежи в първите книги, сега вече звучат досадно, а макар на моменти да има сцени на насилие, въобще не се стига до откачените нива на оригинала.

В заключение ще кажа, че прочетох тази книга донякъде и заради заниманията на нашия клуб, който утре в Дом на Културата “Средец” трябва да разгледа точно поредицата Felidae на Акиф Пиринчи. За съжаление обаче щеше да е по-плодотворно да си бях препрочел първата част или пуснал филма по нея. Felipolis е поредното доказателство, че когато тръгнеш много да се занимаваш с политическа пропаганда, литературата страда. Писал съм го за левичари, но ето, че е валидно и за десняк, макар да не оправдава грубата цензура срещу творчеството на автора.

Остава една осма книга, за която се надявам да е по-добра.

Ревю на Александър Драганов

Тагове:  

Един коментар за Felipolis: Ein Felidae-Roman

  • Alexander  :

    Клубът успешно проведе срещата за Акиф Пиринчи!

Оставете отговор