Cave Canem e третата книга от поредицата Felidae на немския писател от турски произход Акиф Пиринчи, в която той продължава приключенията на котарака детектив Франсис, като го въвлича в нов кървав и брутален случай.
Преди много епохи котките и кучетата са имали общ прародител, но днес никой от двата вида – Felidae и Canidae – не иска да си спомня това. Котките и кучетата са заклети врагове и само с огромно усилие на волята изтърпяват другия вид, който живее заедно с хората. Но сега, насред Германия, някой се мъчи да разбие това мирно съвместно съществувание. Мистериозно животно избива на произволен принцип кучета и котки, като всеки от двата вида смята, че другият го напада. За разплитането на такава загадка трябва специалист и котките предлагат Франсис, вече известния нам детектив, спрял опасни убийци като Клаудандус и Котките на път. Кучетата пък залагат на Хектор, немска овчарка, работила в полицията. Франсис няма голямо желание да работи с партньор, но ще му се наложи да приеме помощта на овчарката, когато започва да разплита чудовищен замисъл…
Cave Canem не е превеждана официално на английски, а немски за съжаление не владея, та сигурно се чудите как по дяволите съм прочел книгата. Когато ще прочетете отговора, ще настръхнете. Google Translate. И да, знам каква е реакцията ви. “Но как, той пише безмислици!” Така е, приятели, но само на български, понеже езикът ни се говори от малко хора и няма голяма база данни. От немски на английски резултатът е доста сносен – има грешки и тук таме объркан словоред, но не само се разбира смисълът, но се хващат философските и хумористични наблюдения, превърнали се в запазена марка на Акиф Пиринчи. Впечатляващ триумф на машината, наистина, но не той е предмет на ревюто ни.
Cave Canem e много добре написан роман, в който Пиринчи продължава да разглежда зловредното влияние на човека върху природата. Но докато в първата книга на фокус са експериментите с животни, а във втората, унищожаването на диви популации, третата част се спира върху използването на четириноги за помощ във военни действия, което във въображението на автора води до поквара и страдание, по принцип характерни за нашия вид. “Това, което хората правят на животните е ужасно, ала бледнее пред това, което си правят едни на други”, мъдро казва немската овчарка Хектор, видяла ужасяващите престъпления от войната в Югославия, актуална към момента на написването на книгата. Целият роман е написан с изтънчен хумор, който сподавя макабрената атмосфера и изправя героите си пред сложни морални дилеми, като единственият недостатък е във финала, който изглежда претупан и остава да виси в нищото. Въпреки това, аз изпитах огромно удоволствие от четенето на Акиф, може би най-интелигентният писател, който ми е попадал от 2016-та насам, когато открих творчеството на Уилям Питър Блати. Наслада за сетивата е да попаднеш на автор, който те грабва не само с сюжета и идеите си, но и с погледа си към света, който прави. Съжалявам, че трябваше да видя всичко това през призмата на машина, но неволята те учи да бъдеш изобретателен и аз ще пробвам по същия начин да мина и останалите книги от поредицата Felidae. Стискайте палци да ми се получи!
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари