Gottergleich: Ein Felidae-Roman

gottergleich

Достигнах и финала на поредицата Felidae на Акиф Пиринчи, която открих преди няколко месеца благодарение на филмовата адаптация по брилянтната първа част, преведена и у нас под заглавието “Котки”. От Gottergleich (Богоподобен) очаквах да оправи впечатленията от предната част Felipolis, книгата обаче успя да направи това само частично.

Котаракът Франсис е имал дълъг и успешен живот на разрешени криминални случаи, който обаче изглежда наближава своя край след неприятен инцидент с връхлитащ мотоциклет. Но след катастрофата Франсис се събужда на поляната, на която е бил преди фаталния сблъсък, а времето започва да тече назад. Феноменът спира, а мустакатият ни герой е озадачен – какво се случва? Никоя от близките му котки не вярва на историята и няма спомен от никакво пътно произшествие, а приятелката му Санкта настоява той да се види с котака Сигмунд, домашен любимец на известен психиатър. Но когато Франсис тръгва натам, открива, че не е единственият, който знае за проблема с времето – и останалите са решени да отнемат живота на всеки, надушил нещо…

За последната книга Акиф Пиринчи тръгва от интересни проблем с времевата инверсия, нарушаващ принципа на причинно-следствената връзка, феноменът, залегнал в основата и на тазгодишния филм “Тенет” от Кристофър Нолан. И подобно на Нолан, се удавя в него. “Богоподобен” прилича на компютърна игра, в която постоянно умираш и се връщаш от самото начало, а богатия описателен език на автора, спиращ се на всеки детайл, не е подходящ за подобна остросюжетна история. В крайна сметка финалът е завладяващ и разкрива тайната на рода Felidae, като затвърждава мястото на поредицата във фантастичния жанр, но докато стигнеш дотам е истинска мъка и аз трябваше да прескачам страници, че и цели глави. Все пак, всичко е добре, когато свършва добре и заради последните глави оставам с по-скоро добри впечатления от книгата. Поредицата обаче може би наистина трябваше да приключи с шестата книга Shandtat, в която Франсис откупваше душата си от Дявола – това си остава най-доброто продължение на иначе неповторимия оригинал.

Ревю на Александър Драганов

Тагове:  

Оставете отговор