Schandtat: Ein Felidae-Roman

feliae 6

След кратка пауза се върнах към котешките романи на Акиф Пиринчи, а шестата му книга Schandtat e може би най-добрата след оригиналния роман Felidae, преведен дори и у нас под заглавието “Котки”.

Навечерието на Коледа е най-хубавият сезон, а за котарака Франсис щастието най-после сякаш е настъпило. Неговият собственик Густав след години на лишения е успял в научната кариера и вече има много пари, с които се е обзавел в топъл, уютен дом заедно с домашния си любимец, неговата любима, стария му приятел Синята брада и сина му Джуниър. Именно покрай Джуниър обаче започват й проблемите, тъй като той започва да се интересува от това как татко му е станал детектив. Франсис се връща към ужасяваща история, започнала от младостта му като улично коте и продължила с няколко окървавени трупа от прекрасния животински вид, към който принадлежи. Джуниър отива да разследва случая, който обаче се оказва, че не е съвсем затворен и сега престарелият Франсис ще трябва да помогне на сина си, изправяйки се срещу заплаха, буквално дошла от Ада…

Schandtat е изключително амбициозен роман, който излиза от рамките на криминалния жанр и навлиза в тези на хоръра, философията и теологията, като поне на мен ми напомни на “Легион”, безсмъртната класика от Уилям Питър Блати, но тук естествено главните герои са котки. Получаваме обяснение за почти свръхестествените дарби на Франсис, научаваме повече за миналото му, виждаме прекрасната връзка, която има със сина си и се изправяме срещу най-стария и ужасен Враг на човечеството като злодей, този път тръгнал и срещу животните. Аргументите му в полза на Злото са описани блестящо от Пиринчи, който ловко бичува недъзите в новия псевдоморал на съвременното общество, за да покаже как то пропада в Мрака. Но въпреки това Акиф не губи вяра в Доброто и Спасението, а когато главното действащо лице е Франсис става ясно, че има и Надежда. Чудесна книга, която ще отблъсне мнозина заради свръхестествения обрат в повествованието (заради който ръся толкова много главни букви), но на мен хареса изключително много. Аферим, Акиф Пиринчи!

Ревю на Александър Драганов

Тагове:  , ,

Оставете отговор