Малекит

 Малекит, Краля Вещер на Нагорот е герой от фентъзи света на Warhammer, властелин на черните елфи, велик завоевател, майстор на меча и магьосник, който управлява шест хилядолетия преди да се възнесе като бог под името Малерион.
Малекит е син на Енарион, най-великият от героите на елфите, който ги предвожда по време на войната им с демоните и вдига Меча на Кайн, прокълнато оръжие, което ще донесе безброй беди на неговия род. Негова майка е магьосницата Морати, която става съпруга на Енарион след смъртта на първата му жена. Говори се, че Енарион е единственият мъж, който Морати някога истински е обичала, ала той не е отвръщал на чувствата й.
От малък Малекит е отгледан с най-високи очаквания да наследи баща си като крал на елфите, както и да му бъде равен по подвизи. Такава е и амбицията на майка му Морати. За жалост, след като Енарион изчезва, изборът на елфите е повлиян от злонамерените богове на Хаоса, които ги карат да изберат сдържания, но слабохарактерен Бел Шанаар. За да компенсира това, Малекит напуска територията на Ултуан, родния остров на елфите и става континентален завоевател, като побеждава множество орки и изчадия на Хаоса, като в същото време създава взаимоотношения между елфите и джуджетата. Заради военните си успехи той си печели прозвището “Велики”, ала това не стига на майка му, която не спира да крои как да го направи Крал Феникс, върховен владетел на всички елфи. За да постигне това, тя създава забранени култове на удоволствието, които карат множество елфи да почитат Китараите, злите богове на долния свят /съперничещи си на Кадаите, върховните богове/, като според някои изследователи тези божества всъщност са изкривени лица на Хаоса. Малекит бива изпратен от Бел Шанаар да покори култовете, въпреки опозицията на принц Имрик, друг велик военачалник на елфите. Малекит се справя със задачата си, но бива шокиран, когато среща майка си Морати като предводител на врага. Успява да я победи в битка, въпреки изключителния й опит в магията, но не се решава да я убие и я отвежда като затворничка. По това време Малекит вече носи Желязната корона, намерена в странен град по време на завоеванията му. Короната увеличава с много силите му в магията, но му липсва опита на Морати, поради което той остава близък с нея. Тя продължава да разпалва жаждата му за власт. Когато става ясно, че Бел Шанаар смята да посочи за свой наследник Имрик, Малекит отравя владетеля и се опитва да вземе властта със сила. За да бъде истински Крал Феникс обаче, Малекит трябва да премине през свещения огън на Асуриан, който го изпепелява и на пръв поглед убива. По времето, когато това става, мнението на елфите е, че това е божие наказание за узурпатора, но по-късно магьосникът Теклис разкрива пред самия Малекит, че собственото му съмнение е довело до катастрофалния резултат.
Така или иначе, обгореното тяло на великия пълководец бива отнесено на майка му Морати, която го прибира в Нагарит, родните земи на сина й, като се заклева жестоко да отмъсти. Между елфите избухва война, а тези, които воюват на страната на Морати започват да се наричат друкии – елфи на мрака. Малцина обаче знаят, че кралицата вещица има лукав план. Тя е усетила, че в тялото на сина й все още има живот, а майстори ковачи му изготвят броня, с която той отново да се възправи. Накрая това наистина се случва и Малекит се връща на бойното поле като Краля Вещер, който отива на война срещу своя стар съперник, новия Крал Феникс Имрик. Когато отново не успява да го убие, Морати предизвиква катаклизъм, който отцепва Нагарит по вълните и черните елфи отиват далеч на север, а Малекит става техен владетел в нова земя, наречена Нагорот.

Малекит управлява шест хиляди години в Нагорот, като налага изключително строг деспотичен режим, който разчита до голяма степен на личния му авторитет, мощта му в магията и противопоставянето на отделните благородници на тъмните елфи. Друкиите изграждат общество, което се препитава основно с пиратство и грабежи, а магията сред мъжете е забранена заради неясно пророчество, което сочи, че именно мъж, владеещ магиите ще победи Малекит. В това време отношенията с майка му Морати постепенно се влошават, за което не помагат и няколкото неуспешни опита Ултуан да бъде завладян. В един от тях участва и демонът Н’Кари, стар враг на Малекитовия баща Енарион.
Това, което самият Малекит не знае е, че върховният бог на елфите Асуриан все още иска тъкмо той да стане Крал Феникс и поради това владетелите на върховните елфи на Ултуан постоянно биват стигани от всевъзможни беди и никога не успяват да постигнат победа над краля на черните елфи. Нещата се объркват допълнително, когато сред тях се издига воинът Тайрион, далечен потомък на Енарион, който изглежда като негово идентично копие. Именно това кара Морати да се влюби в него и да предаде собствения си син. По това време вече Последните времена са настъпили, тъй като Боговете на Хаоса, четиримата велики братя Тцеенч, Кхорн, Нъргъл и Слаанеш са се уморили от безкрайната си игра и са решили да започнат начисто. От земите на Хаоса нахлуват несметни пълчища и Нагорот не е пощаден. След като се справя с опит за преврат от амбициозния аристократ Малъс Даркблейд, Малекит тръгва на нов завоевателен поход, а този път на негова страна е магьосникът Теклис, брат на Тайрион, който е видял огромно пренареждане в силите на Реда и Хаоса – сега именно Малекит е онзи, който може да обедини елфите като Крал Феникс. Мнозина обаче не мислят така и се присъединяват към силите на Тайрион и Морати, а в сблъсъците си с героя на Ултуан, Малекит се оказва в по-слабата позиция. Нещата се обръщат благодарение на Алит Анар, Краля на Сенките, асасин, който ненавижда Морати и отмъщава, като пуска смъртоносна стрела към Тайрион.
Така в крайна сметка Малекит обединява елфите, които се преселват в земите на горския крал Орион, убит по-рано от Тайрион. Самият остров Ултуан потъва в неистов катаклизъм, а Малекит печели титлата Вечен крал. По-късно, той се обединява заедно с възкръсналия Тайрион, бога на хората Сигмар и великия некромант Нагаш в отчаяна битка с Аркаон Вечноизбрания, най-могъщият шампион на Хаоса, живял някога, ала усилията му са напразни – светът е унищожен, а самият Малекит сякаш загива.В действителност обаче духът му се слива с верния му дракон Серафон и така се ражда ново божество, Малерион, което владее страната на сенките Улгу заедно с Морати, която се връща на негова страна. Малерион успява да надвие Аркаон Вечноизбрания, когато той се опитва да завладее и това селение, а преди това пленява извечния враг на елфите, бога Слаанеш и го низвергва от пантеона на Хаоса. В Ерата на Сигмар, новата раса на елфи отново е разделена, а скиталците заемат мястото на друкиите, кланящи се на Малерион.
Малекит е един от най-популярните герои във фентъзи света на Warhammer, както и един от най-силните, заедно със Сигмар, Аркаон и Нагаш. Историите за неговия живот са разказани най-вече в книгите на Гав Торп от трилогията The Sundering и романа за Последните времена The Curse of Khaine. Той се появява още в поредиците High Elf, Tyrion & Teclis и Malus Darkblade, където обикновено играе ролята на антагонист. Феновете правят паралел между него и Краля Вещер на Ангмар, предводителя на Назгулите от трилогията “Властелинът на пръстените” от Дж.Р.Р. Толкин, а също го сравняват и със ситския лорд Дарт Вейдър от “Междузвездни войни”. Малекит е съименник на владетеля на черните елфи от комиксовата вселена на “Марвел”, което вероятно е провокирало издателите на Warhammer да променят името му на Малерион след апотеоза в Ерата на Сигмар. В исторически план, Малекит напомня на Мордред, сина на вещицата Моргана в цикъла легенди за крал Артур, а също и на Александър Македонски, най-великия завоевател на древния свят, който също е бил силно подкрепян от майка си Олимпия.
Малекит е един от най-великите фентъзи герои, измисляни някога, а книгите за него са може би най-добрите, писани за поредицата Warhammer.