WARHAMMER Tyrion & Teclis

WARHAMMER Tyrion & Teclis


Author: Darth Sparhawk
Date: 24.03.2014

За Великобритания средновековният свят на Warhammer е това, което са Forgotten Realms и Dungeons & Dragons за Щатите – епичен фентъзи свят на елфи, дракони и магии, изграден в най-добрите традиции на автори като Дж.Р.Р. Толкин и Майкъл Муркок, но носещ в себе си собствен и неповторим вкус. Любимите ми книги за Warhammer са тези, в които главни герои са елфите, а сред тях няма по-изтъкнати от близнаците Тайрион и Теклис. Единият върховен войн, а другият почти всемогъщ магьосник. Това е тяхната история.
 photo bloodofaenarion_zps2a153b7e.jpg
Кръвта на Енарион
Преди много, много векове, кралят на елфите Енарион се изправил срещу най-голямата заплаха за народа му – демоните на Хаоса, несметни пълчища от кошмарни изчадия, решени да унищожат красивия остров Ултуан, а след него и целия свят. Въоръжен с меча на Кайн и подсилен от страховити заклинания, Енарион отново и отново удържа победа над чудовищните пълчища и сразява най-могъщите пратеници на четиримата богове на Хаоса – Слаанеш, Цеенч, Кхорн и Наргъл. А след това, смъртноранен кралят полита на гърба на своя дракон Индраугнир, за да изчезне от историята.
Много векове по-късно елфите вече са угасваща раса, разделена на два големи клона. Синът на Енарион, могъщия, но прекомерно амбициозен Малекит е разделил народа на две части, а епичният сблъсък, довел до Раздялата го е прокудил надалеч в суровия север, където управлява с железен юмрук земите на Нагорот. Неговият народ се нарича друкии – елфи на мрака. А онези, които продължават да ходят в светлината са върховните елфи. Те живеят на Ултуан, приказния остров, под управлението на Вечната кралица и Кралят Феникс. В дните, в които се развива повествованието от тази книга, монарх е Финубар, интелигентен и опитен владетел, първия от крайбрежния град Лотерн, който стига титлата на Крал Феникс. В годините от неговото владение, в далечната провинция живеят двама близнаци. Ала макар само минути да са разделили раждането на единия от това на другия, двамата не биха могли да бъдат по-различни. Големият брат Тайрион е атлетичен, красив, обожаван от момичетата, гъвкав и силен, с вродена дарба за въртенето на оръжие и всевъзможни тактически игри. Неговият брат Теклис обаче е немощен, болнав, рядко излиза от стаята си и почти никога от дома си. Голямото му удоволствие са книгите, а скритата дарба – магията. Двамата са носители на Кръвта на Енарион и като такива на шестнадесет години трябва да бъдат представени пред Краля Феникс и жреците на Асуриан, за да бъде проверено дали не носят в себе си проклятието на своя легендарен предтеча, вдигнал злокобния Меч на Кайн. Извикани от властната лейди Мален, двамата потеглят на пътешествие към Лотерн, където ги очаква цял нов непознат свят, красив с пъстротата си, опасен със сложната динамика на елфически отношения, която може да оплете в интригите си две нищо неподозиращи момчета от провинцията… ако те нямаха своите неподозирани и смайващи таланти. Тайрион за битка, Теклис за магия. Но Кралят Феникс и жреците на бога на елфите не са единствените с интерес към двамата близнаци. След хилядолетия на унизително полусъществувание на Острова на Мъртвите, демонът Н’Кари, вречен във вярност на извратения бог Слаанеш, се завръша в Ултуан. Два пъти в древността той е бил сразяван от Енарион и сега е решен да си отмъсти на децата му. Не след дълго огромна армия от адови изчадия и обезумели окултисти се надига, а малцината оцелени потомци на Енарион започват да измират един по един. Накрая пътят на Н’Кари ще го отведе до свещения храм на Асуриан, където двамата необучени близнаци Тайрион и Теклис ще трябва да спрат съществото, излязло от най-мрачните легенди на елфите…
“Кръвта на Енарион” е майсторски написана книга от Уилям Кинг. В нея той успява едновременно да създаде интересни и чаровни протагонисти, наистина отвратителни злодеи, а също така и да опише Ултуан от времето на крал Финубар – една бляскава, но все пак изчезваща цивилизация на велики създания, които обаче са само сянка на някогашното си величие. И макар “Кръвта на Енарион” в някои моменти да напомня ту на оригиналната “Сага за войната на разлома” от Реймънд Фийст – с героите си Тайрион и Теклис, които напомнят на Томас и Пъг, ту на класическия роман “Мечът на Шанара”, който също разказва за потомци на велик елфически крал, преследвани от силите на мрака, книгата в крайна сметка носи неповторимите дух и величавост от мрачната вселена на Warhammer, може би най-мащабния проект в класическото фентъзи, на който съм бил свидетел в годините си като читател. А най-хубавото? Историята има и продължения, които не след дълго ще ревюирам в сайта!

 photo swordofcaledor_zps173d121d.jpg
Мечът на Каледор
Сто години са изминали от срещата на Тайрион и Теклис, двамата братя елфи от Кръвта на Енарион, с техния смъртен враг, демона Н’Кари, Пазител на Тайните и един от най-могъщите слуги на злия бог Слаанеш. Сто години, в които двамата вече са се прочули в Ултуан – Тайрион като ненадминат боец, Теклис като изумително талантлив магьосник. Двамата са пътували из далечни земи и са намерили едно от най-големите съкровища – мечът Сънфанг, изкован в древни времена от вълшебника Каледор за техния предтеча, първият крал Енарион. Но когато се завръщат в Ултуан ги посрещна лоша новина – Вечната кралица е починала, а нейната наследница е още съвсем млада и неопитна. Трябва да бъде избран шампион, който да я закриля и семейството на Тайрион иска той да отиде в Авелорнския лес и да заеме тази титла. Така вече спечелилият си слава не герой принц ще трябва да се изправи срещу най-изкусните войни сред елфите в Ултуан, а в същото време брат му Теклис се завръща в Кулата на магията. Той е намерил нещо, което може да има още по-голямо значение за света от меча Сънфанг – древен ръкопис от изгубената цивилизация на Сланн, който предупреждава за надвисваща гибел. Текстът съвпада напълно с мрачните предзнаменования и поличби, предсказани от гадатели и прорицатели, а силите на Хаоса отново нападат върховните елфи. Техният най-зъл враг Малекит, Краля Вещер на Нагорот, е събрал огромна армия от черни елфи и варвари от далечния север, а този път на негова страна е и самият Н’Кари, призован от недрата на ада, за да помогне в унищожението на елфите, което е започнал преди хиляди години. Но Морати, майката на Малекит е тази, която е замислила още по-дързък план. Ако тя успее, не само Ултуан, но и целият свят ще бъде унищожен…
Мечът на Каледор е типична втора книга от трилогия, която служи за изграждане на мост между сюжета между първата и третата книга. Това означава, че екшънът и битките в нея са по-малко (макар, че не отсъстват – това е Warhemmer, все пак), но пък има силно развитие на героите, които са изваяни майсторски от Уилям Кинг. Колко пъти сте се ядосвали, че злодеите във фентъзито са страхотни, а героите – пълни дървета? Тук не е така – Тайрион и Теклис са велики, но не и съвършени, а авторът чудесно е успял да опише емоциите и противоречията, които ги правят това, което са. В същото време той не пропуска да представи и гледната точка на злодеите, като им придава мотивация и душа, без с това да губи нещо от мрачното им величие. Резултатът е отлично фентъзи, което може и да е по-малко бойно от да речем книгите за Малъс Даркблейд, но е също толкова увлекателно. А третата книга… е сигурен съм, че е страхотна 😀

 photo baneofmalekith_zpsd547ca9a.jpg
Проклятието на Малекит
Ултуан, вълшебният остров и роден дом на елфите е подложен на най-гибелното опустошение от войните на Хаоса насам. Малекит, Краля Вещер на Нагорот, е успял да нанесе неочакван удар и неговите армии от черни елфи и северняци, които служат на Хаоса са се появили едновременно навсякъде, телепортирани от адската магия на лукавия демон Н’Кари. Деморализирани и объркани, върховните елфи са на ръба да изгубят войната, още преди да са я започнали. Единствената надежда е в двамата близнаци, могъщия войн Тайрион и още по-могъщия вълшебник Теклис. Тайрион единствен е реагирал адекватно, когато армията на друкиите се появява в Авелорн и след светкавична атака успява да освободи Вечната кралица от плена на генерал Дориан. Сега двамата бягат из леса на Авелорн, преследвани от убийци и чудовища, изпратени от Мрачния владетел на Нагорот. Отровна рана, оставена от вещица, изпива силите на Тайрион и дори магията на кралица Алариел не може да го спаси. Така надеждата остава в Теклис. Открил магическа дарба, сравнима с тази на легендарния Каледор, куцият магьосник също тръгва към леса, за да спаси брат си и кралицата от техния архивраг Н’Кари, пуснат на каишка от Краля Вещер, за да ги докопа. В същото време Малекит създава нов шампион, предателя Уриан Отровното острие – и никой елф не може да го удържи в битка. А далеч над тях, на ниво, което дори вещицата Морати не може да си въобрази, отдавна починалия Каледор играе бордова игра срещу самия Каела Менша Кайн, бог на смъртта и унищожител на световете. Ако я загуби, всичко ще потъне в нищото на Хаоса…
Уилям Кинг минава за нещо като легенда в света на Warhammer, един от най-старите им и успешни автори и ако прочетете тази книга, а и цялата трилогия естествено, ще разберете защо е така. Кинг майсторски развива легендарни герои и злодеи, вижда доброто във вторите и лошото в първите, създава собствени запомнящи се образи, има усещане за епика и налага бясно темпо на непрестанни битки и изненади в сюжета, като в същото време освобождава напрежението в правилните моменти с невероятно забавни и запомнящи се диалози. Според мен той не е налудничав като Дан Абнет и величав като Гав Торп, което малко ме разочарова, но пък точно това прави трилогията му идеална за начало, ако сте нов фен и се чудите дали да се потопите в света на Warhammer Fantasy. Трилогията за “Кръвта на Енарион” би била перфектният старт.

 

Оставете отговор