The Curse of Khaine

The Curse of Khaine

 

Author: Darth Sparhawk
Date: 01.12.2014

 photo khainecurse_zpsa4f84211.jpg

Последните времена настъпват в The Curse of Khaine , последната книга за елфите от епическия фентъзи свят на Warhammer, в който апокалипсиса се е разразил с пълна сила из целия свят. Както си и трябва, нейн автор е Гав Торп, магьосникът, разказал трагичната легенда за Раздялата. В много отношения тази книга е нейн завършек, макар действието в нея да се случва шест хилядолетия след описаното в Malekith, The Shadow King и Caledor. Тя поставя точка още и на сюжетните истории на Тайрион и Теклис, на горския крал Орион, на Малъс Даркблейд (макар за него да се готви отделна книга), на всички истории за всички народи на елфите, описани в близо 20 заглавия, ревюирани от мен в “Цитаделата” през изминалата година. Това е краят на сага, която мисля ще остане на първото място в личната ми класация за епично фентъзи дори след като емоциите от прочитането на романа избледнеят, четиво, което далеч надхвърля дори сказания като Разлома на Реймънд Фийст, Шанарата на Тери Брукс и Синята луна на Саймън Р. Грийн, поредица, която по размах и амбиция се равнява с Толкиновата Средна Земя, а по дух, светоусещане и характери само на себе си.
Но – стига плюене на дъги, ще ви разкажа за сюжета… такъв какъвто е на пръв поглед. След хилядолетия на отделни битки, Последните времена настъпват в мрачния свят на Warhammer. Пустошта на Хаоса изригва отново с гнева на четиримата богове, а техният избраник, Архаон Вечноизбрания настъпва към империята на Сигмар, за да я съкруши. Живи и мъртви се вдигат заедно срещу инвазията му, а джуджетата са обградени в своите крепости. Демоните отново са в острова на елфите Ултуан, така както и в легендарните времена на древния крал Енарион, а Гронд, крепостта на неговата вдовица кралица Морати остава смълчан, когато северняците стъпват и в Нагорот, скованите от мраз земи на Краля Вещер Малекит. Малекит обаче е сред най-изкусните пълководци на всички времена, могъщ както с прокълнатия си меч, така и в изкуството на магията. Волята му е непоколебима и го е оставила жив вече безкрайни векове. Дори той обаче усеща, че идва краят. Нагорот, служил му като убежище цели шест хилядолетия вече е излишен. Кралят Вещер е решен да нанесе решителен удар по Ултуан, сега, когато той е отслабен от войната с демоните. Средно положение този път няма. Древната му родина или ще е негова, или родът на друкиите, черните елфи, ще изчезне.
Така Малекит тръгва на рат, заедно с цялата си огромна армия и най-опасните си следовници, сред които капитанът на Черната стража Коран и измамилия смъртта безброй пъти Малъс Даркблейд. Срещу него обаче е герой, за който казват, че е огледало на собствения му баща, Тайрион, драконът на Котик, провалял плановете му не един и два пъти.
В битката между двамата ще се реши съдбата на елфите…
Това е историята на “The Curse of Khaine”, такава, каквато я виждаме на пръв поглед. Мощен, плътен, наситен епос, достоен за финал на една поредица, чиято история е дълга хилядолетия, а героите в нея са като богове.
Финална, решителна битка между Доброто и Злото…
Не и в тази поредица. Не и в този свят. Не и от перото на този автор.
The Curse of Khaine наистина е история за доброто и злото, но такава, която отказва категорично да ги посочи с пръст, а оставя преценката на читателя. Това също е една лична история. Една лична трагедия. Пътят на Малекит, безсмъртния Крал Вещер, архизлодеят на архизлодеите, неговата драма, неговите чувства, неговите вълнения, неговите сили и слабости, неговият път към заключителния дуел, който изгражда един характер въплъщаващ сивотата на комплексен персонаж и яркостта от неговите решения. Да, в книгата има мащабни сражения, каквито друг автор не може да измисли, дуели, чието величие отеква със силата на истински мит, магия, чиито мащаби минават границите на чист катаклизъм, но сърцето й е за пътят на един елф по стъпките, предначертани му от съдбата. Повече не мога да разкрия и не мога да кажа, без да издам целия сюжет, затова просто ще завърша с думите, че това е книгата, която мечтая някой ден, може би след сто живота, да имам умението да напиша. Не мисля, че мога да дам по-голяма похвала, нито да намеря някой по-достоен за нея.

Елфите от Warhammer
The Sundering
The High Elf
Malus Darkblade
Tyrion & Teclis
Orion

Оставете отговор