WARHAMMER High Elf
Защитниците на Ултуан
Ултуан е вълшебният остров, от който произлизат елфите, приказна земя с могъща магия и древна история. И макар някои да казвах, че епохата на елфите е към своя завършек, те все още са най-величествените създания на своя свят. Мрачното минало на предателство обаче не спира да ги преследва и до днес.
Всичко започва с историята на млад елф, който се носи по морските вълни с отчаяната надежда да се задържи над водата. В съзнанието му няма спомен за това кой е и какво му се е случило, за да се озове в такова незавидно положение, но истинкта за самосъхранение и кръвта на елф му помагат да стигне до бреговете на Ултуан. Там той бива намерен от млада елфа, която го отвежда при баща си магьосник. Те се опитват да върнат паметта на младежа, но опитите им удрят на камък, когато разбират, че тя е скрита от могъщо заклинание. Единственият, който може да помогне е Теклис, най-великият вълшебник на върховните елфи от страната Сапфери. Така тримата тръгват на път, но докъде ли ще ги отведе той?
В същото време един благородник на върховните елфи живее, измъчван от угризения на съвестта. Той се е оженил за тази, която обича, но на тежка цена – като е предал брат си преди години и го е оставил да умре в земята на друкиите, безрадостната северна пустош на Нагорот. Сега Елдайн не може да се наслади истински на любовта, която уж е спечелил и витае като призрак в собственото си владение. Но когато тъст му, също магьосник от Сапфери, го извиква на гости, Елдайн ще трябва да се изправи срещу истинските последици от решението си.
А в същото време старите врагове на елфите се готвят за война. Кралят Вещер на Нагарот се надига от трона си, а неговата майка, безсмъртната магьосница Морати е заплела нови кошмарни заклинания, които да отприщи срещу онези, отблъснали властта на сина й. Сега редом до черните елфи се бият зли хора, продали душата си на боговете на хаоса, а черната гмеж се отправя към Ултуан с целта да покори вълшебния остров веднъж и завинаги. Но както и преди, не грубата сила е истинското оръжие на Морати и Малекит. Двамата имат план – план, който ще ликвидира най-опасните им врагове още преди същинския конфликт да е започнал…
“Защитниците на Ултуан” от Греъм Макнийл е епична книга, както може да се очаква от заглавие за елфите в света на Warhammer, макар авторът да няма елегантния изказ на Гав Торп, авторът на трилогията за Раздялата. Признавам си, че изпитах известно разочарование, когато видях в какво са се превърнали любимите ми злодеи от Времената на Легендите – Малекит вече е завършил трансформацията си на Крал Вещер и е повече конструкт на злото, отколкото трагичния герой на собствената си съдба, а царствената и величествена Морати е станала пошла и отвратителна вещица. Това обаче е логично след векове на дегенерация и трупане на злоба, а Греъм Макнийл е успял да заплете интересен сюжет, който, макар и бавно, се придвижва към кулминация в края на първата книга, а тя ме накара веднага да започна втората, което пък от своя страна е доказателство за качеството на книгата. В заключение мога да си призная, че с Warhammer си намерих нова фентъзи мания – и не знам докога ще ви заливам с ревюта на книжки от този свят, така че свиквайте 😛
Синовете на Елирион
Планът на Морати, кралицата вещица на Нагорот е успял и Каелир, невинният млад елф, покварен от магията й е нанесъл смъртоносен удар на вечната кралица, която поддържа магията в Ултуан. Целият остров скърби от раната на владетелката на светлината, а в същото време армиите на Малекит навлизат в острова на върховните елфи, за да пометат всичко по пътя си. Финубар, Кралят Феникс събира най-добрите войни около себе си, за да го спре, но принц Тайрион, първият мечоносец на Ултуан трябва да сподави подтика да вземе Меча на Кайн, ужасният древен артефакт, чиято зла магия е разделила народа му на две. В същото време мрачния Елтарион, измъчван от незнайна мъка, сякаш не желае да напусне своя пуст град и да се присъедини към битката. Без неговата помощ, Финубар и Тайрион няма да могат да спрат Краля Вещер, а дори и с нея черната магия на Малекит може да се окаже прекалено силна.
В същото време Каелир и Елдайн, двамата братя, разделени от черното предателство на единия от тях, трябва да намерят сили и да загърбят враждата си. Само с тяхната помощ жребците на Елирион, прекрасната слънчева степ, могат да се присъединят към силите на елфите и да им дадат шанс срещу настъпващата войска на Морати, в която освен тъмни елфи има и извратени варвари, кланящи се на Слаанеш, Принца на Мрака и господар на извращенията.
А докато из цял Ултуан се разнася звънът на мечове и трясъкът на апокалиптични заклинания, Морати се отправя към Острова на Мъртвите за един последен, жесток удар, който може да донесе края на всичко…
“Синовете на Елирион” е чудовищно епично фентъзи, което демонстрира отлично грандиозните мащаби на вселената Warhammer. Макар Греъм Макнийл да няма финеса на Гав Торп и често да допуска досадни стилистични грешки, като набиващите се в очи повторения, той компенсира това с интересно развитие на героите, които, както се полага на този фентъзи свят никога не са изцяло добри, а също и с наистина апокалиптични битки между армии от велики войни и още по-велики магьосници. Това е страхотно сказание за мечове и магии, което ще допадне на всички, които обичат да четат за битките между Светлината и Мрака.
Последни коментари