WARHAMMER Time of Legends: The Sundering

WARHAMMER Time of Legends: The Sundering

 

Author: Darth Sparhawk
Date: 08.01.2014

За Великобритания средновековният свят на Warhammer е това, което са Forgotten Realms и Dungeons & Dragons за Щатите – епичен фентъзи свят на елфи, дракони и магии, изграден в най-добрите традиции на автори като Дж.Р.Р. Толкин и Майкъл Муркок, но носещ в себе си собствен и неповторим вкус. Най-епичният момент от историята на този свят е Времето на легендите, а най-трагична измежду тези легенди е историята за Раздялата на елфите, история, която започва с…

 photo malekithnovel_zpsf4e1a55b.jpg
Малекит
“Малекит” е име, обречено за елфически владетели. Така се казва суперзлодеят на “Марвел”, появил се във втория филм на Тор, но това е името и на благородника от света на Warhammer, сложил край на златната епоха на Елфите. Преди да продължа с неговата история, трябва да направя важно уточнение – макар да се прави от едни и същи хора и да споделя обща теология с футуристичната вселена Warhammer 40 000, средновековният свят на Warhammer e отделен от него и е по-близък по дух до книгите на Толкин и Реймънд Фийст. Затова историята в книгата, която ревюирам не е пряко свързана с тази от трилогията на Елдарите, която ревюирах по-рано, макар авторът да е един и същ – Гав Торп – и именно заради него избрах да прочета този роман, тъй като умението му да описва елфите не отстъпва на никой друг писател – само при него и при Толкин се улавя тънкостта те да бъдат различни от хората, тъй че да не могат да бъдат сбъркани с тях и в същото време да бъдат близки до читателя, така че той да се интересува от съдбата им. Която, поне в тази книга, е трагична.
Сюжетът на “Малекит”, противно на традицията, не започва в навечерието, а в края на ужасяваща война с демоните на Хаоса, война, която елфите са спечелили с много жертви и невероятни подвизи, като най-легендарен е героизмът на Енерион, могъщ владетел, призовал силата на кървавия бог Кайн, за да отблъсне изчадията, заплашили неговия свят. Неговият син е подготвян за крал от невръстна възраст, а майка му Морати неуморно го убеждава, че съдбата му е да бъде владетел на всички елфи. Да, но след смъртта на баща му благородниците избират друго и се доверяват на мъдрия и склонен към компромиси Бел Шанаар, а не на Малекит. Младият принц приема решението им, макар сърцето му вътрешно да кърви и се отправя на далечен поход, в земите отвъд морето.
И така започва първата от двете части, оформящи книгата. Тя ме върна много години назад, в детството ми, когато четох със зяпнали уста и ококорени очи класическите книги на Толкин и Тери Брукс, макар “Малекит” да не споделя оптимизма на тези автори и дори в най-героичните моменти от повествованието да има нотка на предстоящ, далечен, но и неизбежен трагизъм. В първите страници от историята Малекит е благороден, храбър до безрасъдство войн, макар в сянката, която да хвърля да се крият жестокост и склонност към интриги и убийства. Но това, което ще стане по-късно засега е далеч и читателят проследява пътешествията на елфите до далечни и странни земи, населени с чудовища, първата им среща с великите джуджета, изградили могъщи твърдини под планините, крепката дружба между Малекит и Снори Бялата Брада, върховния крал на джуджетата. Това е епично фентъзи от най-висок калибър, а страниците, в които Малекит изгражда своето име и своята история, запленяват читателя, както в моментите за средновековни пирове и трупане на богатства, така и по време на битките със страховити чудовища и пътищата, отвели Малекит в крайна сметка до странен град, в който времето и пространството нямат значение.
Втората част от романа е далеч по-тъжна. Малекит се завръща в земите на елфите, а изгарящата амбиция да стане Крал Феникс, на който да се кланят всички, продължава да трови сърцето му. Но когато се завръща Малекит открива врагове, много по-опасни от кроткия Бел Шанаар. Култове, посветени на древни и с основание забравени богове, са вплели в мрежите си елфи както от простолюдието, така и от най-благородни родове, а ужасяващите им ритуали на черна магия и развратен хедонизъм заплашват цялата градена с векове цивилизация. Малекит решава да стане герой, като се справи със сектите, но в битката с тях открива жестока измяна – а също и възможност да изпълни съдбата си, а тя ще донесе и на него, и на останалите, безкрайна мъка.
“Малекит” е може би най-епичното фентъзи, което съм чел през живота си, а това не е малка похвала, като се има предвид всичките автори и книги, с които съм се запознал през годините. Това е невероятна книга, написана в страхотен мащаб, доближаващ “Силмарилион” на Дж.Р.Р. Толкин, но вплитаща в историята нюанси и мотиви от най-различни по-ранни и по-късни произведения, като в същото време добавя и нещо от себе си, нещо, което я прави оригинална и невиждана. Това нещо е майсторският стил на Гав Торп. По-горе в ревюто споменах за неговото умение да описва елфите, ала още по-голяма възхита буди способността му да очарова читателя с персонажи, които са не просто мрачни или сиви, а откровено черни и зли. Торп представя герой, който лъже, плете интриги, убива без жал и се държи с безкрайна арогантност към всички и въпреки това успява да те накара да се привържеш към него, да разбереш какви са мотивите му, да схванеш трагизма на съдбата му. Към всичко това той вкарва конски дози епика с помощта на опустошителни заклинания, размазващи битки, както като масови сражения, така и като дуели и буквално отровни интриги, а крайният резултат от това е могъщо сказание, което е направо задължително за всеки фентъзи фанатик. Умишлено казвам фанатик, а не фен, защото според мен това е книга за най-запалените, онези, които искат наново да изпитат Битката на Неизброимите Сълзи от “Силмарилион” или търсенето на Макрос сред световете на Разлома, хора, които вече са прочели много и търсят нещо, което да ги удиви наново. “Малекит” е тази книга.
Защото то не е просто книга.
То е епос.

 photo shadowking_zpsa4e10e20.jpg
Втората книга от поредицата за Раздялата ни среща с Алит Анар, млад елф, който по злощастно стечение на обстоятелствата става принц тъкмо когато народът на елфите потъва обратно в пламъците на войната.
Историята на книгата започва малко преди краят на “Малекит” и описва запознанството на младия Алит със самия Малекит, като то се случва по време на битката на Анлек, столицата на Нагарит – най-могъщото кралство на елфите, непревземаема крепост, защитавана от опустошителна магия и страховити същества, подчинени от друкиите – черните елфи, появили се след вековните култове, разпалени от Морати, кралицата магьосница. В началото на книгата все още цари оптимизъм – Анлек пада, Морати е поставена под ключ, а Малекит започва битка да обедини отново Нагарит и останалите кралства на елфите, под мъдрото ръководство на Бел Шанаар, Краля Феникс и върховен владетел на дълголетните същества. Ала само 20 години по-късно, което е време нищожно за един елф, нещата започват да се променят бързо и ужасяващо. Страховита катастрофа се случва на събора на елфическите владетели – почти всички те биват избити от ръката на незнаен предател. Сред тях е и сина на самоубилия се при мистериозни обстоятелства Бел Шанаар, а също и Малекит, героя на елфите, превърнат в овъглен труп. Какво точно е станало не може да каже никой, но че нещата за елфите повече никога няма да са същите става от ясно по-ясно. Морати се завръща в Анлек, като прибира със себе си и тялото на любимия си син и скоро пламъците на войната обхващат цял Ултуан. Кралицата магьосница съсипва всички, дръзнали да й се опълчат, а войската й е кошмарна смес от най-добрите войни на Нагарит, врекли й се във вярност и окултисти, чиято жестокост е легендарна. Това вече не са доблестните елфи, защитили народа си от демоните преди повече от хилядотелетия. Това са друкии – елфите на мрака, поданици на най-злите от боговете. И в сърцето им няма никаква милост. Когато планинския Анар се опълчва на тях, друкиите ги съсипват, като разкъсват и избиват жителите му, а войските му смазват с помощта на дракон. За няколко ужасни дни Алит остава без нищо. Отишли са поданиците му, семейството му, войската му е пръсната. Младият елф потъва в отчаяние, от което никога не се възстановява, но не се и предава. Той се извайва нова самоличност, на Краля на Сенките, мрачен отмъстител, който ще обърне мрака срещу друкиите, ще ги убива незрим, невидян и нечут. С цяла войска от подобни войни, той е убеден, че може да наклони везните в полза на новия Крал Феникс, Каледор.
Но тогава в Анлек се надига нов ужас, нов лидер, пред който всеки прегъва колене. Кралят Вещер…
Макар да не изваяна епика като “Малекит”, “Кралят на Сенките” също е великолепно фентъзи, което препоръчвам на всички почитатели на драматичните и героични сказания. Подобно на първата част, книгата изобилства с мащабни сражения и опустошителни магии, но основната разлика в това е, че Алит все пак е положителен персонаж. Дори в най-черните деяния, които извършва се вижда, че той е добър елф, на който са се случили ужасни неща, превърнали го в огън на възмездието. Това е много различно от Малекит, който и в най-славните си мигове оставаше арогантен, честолюбив и жаден за власт. В резултат на това книгата е дори още по-мрачна от първата част и въпреки, че стилът е изключително четивен, на моменти просто трябва да я оставиш след поредната порция ужаси, които Морати и последователите й са подготвили на главния герой. Като цяло това е фентъзи, което само британец може да напише – изключително епично, пълно с благородство и подлости, с копнеж по отминала златна епоха, която никога няма да се върне, със съзнанието, че битката със злото трябва да продължи. Дори и да е завинаги. Препоръчвам.

 photo caledor_zps5454f87e.jpg
След повече от хиляда години мир войната се завръща в Ултуан, красивият остров на елфите и вече никога нищо няма да е същото. Полудяла от скръб и злост по погубения си от Асуриан син, Морати, кралицата-вещица на Нагарит започва инвазия, с която да накара всички елфи да преклонят чело пред нейната власт. Скоро пламъците на битки озаряват цял Ултуан, а последователите на Морати извършват такива нечувани зверства, че печелят прякора друкии – елфи на мрака.
Но останалите представители на расата им няма да се предадат така лесно. Алит Анар, кралят на сенките, повежда война срещу Морати и обединява малкото останали верни Нагороти около себе си. В същото време оцелелите принцове на Ултуан забравят дрязгите помежду си и избират за крал храбрия Имрик – суров, безкомпромисен войн, чието чувство за дълг го кара да приеме тежестта на власт, макар да не я желае. Новият върховен владетел на елфите приема името на дядо си, легендарния магьосник Каледор и организира добре премерена и преценена защита, с която да изщоти силите на друкиите в дълга многоходова война, а на негова помощ са малцината дракони, които не са потънали в дълбокия сън.
Морати и друкиите обаче имат смъртоносна изненада за своите врагове, ужасна вест, с която Алит Анар смразява кръвта на принцовете от съпротивата. В Нагорот има нов владетел, страховития Крал Вещер, чиято магическа сила съперничи единствено на върховното му майсторство в битките. Зад черните му доспехи обаче се крие не друг, а Малекит, оцелелият по чудо надменен принц, ударен с пламъка на божия гняв на Асуриан. Години наред той е трупал злост в сърцето си, а най-изкусните и покварени ковачи на елфите са се съюзили с най-злокобните им магьосници, за да му изковат броня, която го превръща в най-страховитият войн на Ултуан. Яхнал черен дракон, чиито размери стъписват и най-закалените в боя, Малекит повежда армията на друкиите към решителен сблъсък с Каледор, в който ще се реши съдбата на елфите. В същото време обаче Морати е подготвила отчаян резервен ход – ако друкиите не владеят Ултуан, то тогава тя ще направи така, че никой повече да не го владее…
“Каледор” е достоен завършек на трилогията за раздялата в Warhammer и първокласно епично фентъзи, което смайва читателя. Главният герой принц Имрик е различен от емоционалните и горди протагонисти в предните две книги, а суровото му достойнство дори може да сплаши в началото. Истината е обаче, че зад маската на отдалечен и дистанциран войн се крие чувствителен и раним елф, готов на върховна саможертва, за да защити своя народ и имал нещастието да се изправи срещу врагове, чиято жестокост и амбиция не признават никакви граници. Той обаче отговаря на предизвикателството и показва, че е истински крал, като това се случва в стотици страници невероятни сражения, достойни за Толкиновия “Силмарилион”. За разлика от Толкин, който въпреки залитанията си по езическите митове си остава убеден католик и дори в най-черните предания възнаграждава доброто с победа, то Раздялата приключва в най-добрия случай с равенство, като в истинския живот и поставя основите на конфликт, който ще трае много хиляди години. В комерсиалния свят на книгоиздаването, в който хепиендът е наложен едновременно от гоненето на продажби и набиването на елементарен морал в главите на читателите е освежаващо да прочетеш епос, който носи мрачния, величав и тъжен дух на скандинавските митове за Рагнарок и Песента на Нибелунгите. Гав Торп е успял да го създаде и да превърне фентъзи света на Warhammer в нещо много повече от декор за бордови игри. Като човек, който също се опитва да пише героични сказания за елфи и дракони мога само да отправя дълбок поклон пред майстор като Гав Торп и да препоръчам книгите му на всички ценители на класическото фентъзи в “Цитаделата”.

 photo bloodyhanded_zps50bc4e4e.jpg
Малцина знаят, че Хелеброн, върховната жрица на Кайн и една от най-жестоките мрачни елфи в историята, започва живота си като принцеса в град Ател Торалиен, колония на Ултуан, спасена в древни времена от принц Малекит. От тогава обаче е минало много време и Ател Торалиен се е превърнал в пъстър и красив град със собствена идентичност. Въпреки това Хелеброн мечтае да отиде в двора в Анлек, като си представя, че там красиви елфически принцове ще й рецитират поезия и ще я канят на балове. Срещата с Морати, кралицата на Нагарит обаче й носи жестоко разочарование. Майката на Малекит е безмилостна – тя не вижда никакъв особен талант в Хелеброн и й отказва да я вземе в Анлек, а думите й прерязват младата принцеса като нож – тя е поредната елфа, която й иска услуга, лице, което ще бъде забравено още на следващия ден.
Просълзена, Хелеброн се скрива в дома си, но се заклева, че ще намери начин да впечатли кралицата на Нагарит и да накара тълпите да се страхуват от нея и да я обичат по същия начин.
И все пак това не е така лесно да се направи, колкото да се каже. Хелеброн няма особени дарби в каквото и да е направление, а флирта из различните култове на тъмни божества не й носи нищо особено. И така, докато не бива поканена на сборище окултисти на Кайн – бога с окървавените ръце, господаря на убийства, принца на клането. Там, омаяна от силни опиати и кървави жертвоприношения, Хелеброн открива истинското си призвание и начин, по който да постигне целите, които от толкова време преследва.
И така падението й започва…
“The Bloody Handed” е малка повест, прикачена към епичната трилогия за Раздялата и макар да е много по-малка и не така епична от основните романи остава силно предложение от поредицата “Warhammer”. Както винаги Гав Торп пише изключително умело, като този път разкрива целия ужас на култа към Кайн и трагедията, която неговият възход залага в историята на елфите. Финалът на повестта е смазващ, може би дори повече, отколкото на самите романи от трилогията.
Към историята на Раздялата има добавен и малък разказ за Алит Анар, в който той най-после успява да отмъсти на жестокия баща на Хелеброн. Той не е достатъчно голям и не е самостоятелно произведение, за да го коментирам специално, но го отбелязвам – като пореден щрих от падението на елфите.

 photo Aenarion_zps26da1408.jpg
Преди падението на Малекит, преди интригите на Морати, преди трагедията на Хелеброн – всичко, което в крайна сметка води до Раздялата на народа на елфите започва от съдбовния миг, в който Енарион взима прокълнатия Меч на Кайн. Това е деянието, което подпечатва съдбата на децата и вида му. То е разказано в този кратък разказ на Гав Торп, бонус към сагата The Sundering от времената на Легендите.
Минали са години от първата поява на демоните в Ултуан. Несметни пълчища изчадия са се разбивали в непобедимите армии на елфите като приливни вълни в непристъпна скала, ала на мястото на всяко паднало чудовище изскача ново, а край на войната не се вижда. Единствено Каледор Драконоукротителя вижда начин да спре кръвопролитието – като угаси магията на света, която подклажда изчадията на Хаоса. Ала ако изчисленията му са грешни, тогава елфите ще останат без единствената си защита и Енарион, първият Крал Феникс, не иска да прибягва до такава стъпка. Но след поредната славна победа, която се превръща в отровно поражение, отнело най-близките му, гняв припламва в сърцето на Енарион. Той отхвърля съветите на Каледор и на гърба на своя дракон Индраугнир полита към далечния прокълнат остров, на който го чака могъщо оръжие, отломък от безкрайния мрак между звездите, зъб, изтръгнат от змията на вселената, острие, което покосява светове и оставя вдовици. Мечът на Кайн.
“Спри, върни се”, предупреждават демоните на хаоса Енарион по пътя към злокобния меч, но елфът не ги послушва, тъй люта е яростта му, така непреклонно сърцето му. И така подпечатва съдбата на елфите…
“Aenarion” е съвсем кратка, но затова пък майсторски написана история. Колкото и да харесвам Дан Абнет и Греъм Макнийл, Гав Торп си остава законодателя във вселената на Warhammer, майстор, който достига величието и трагиката на класики като “Децата на Хурин” от Дж.Р.Р. Толкин и сагата за Елрик на Майкъл Муркок и прави нещо, което е дори по-мащабно. А “Енарион” е първият щрих от него.

Един коментар за WARHAMMER Time of Legends: The Sundering

  • Цитаделата  :

    […] фентъзи герои, обезсмъртен в историята на жанра след великолепните книги на Гав Торп за неговите възход, падение и повторно издигане до […]

Оставете отговор