Грегор и гибелното пророчество

Втората книга от Подземните хроники на Сюзан Колинс връща Грегор Горноземеца за нови приключения в Долната земя, които са също толкова пленителни, колкото и тези в първата книга.
След като е успял да измъкне баща си от лапите на злия крал Горджър, Грегор е очаквал животът му малко по малко да започне да се нарежда, но уви, не става така. Незнайна болест измъчва татко му, който не излиза от дома, а грижите за дома падат на плещите на преуморената му от работа майка и на самия Грегор, който започва да помага на съседката, за да изкарва някой долар в повече. Въпреки това, семейството е отново заедно и момчето си позволява да помечтае за щастие, да се поотпусне и да забрави за пророчествата на Долната земя. Когато един ден Бутс изчезва, отмъкната от пъзливците, Грегор отново трябва да слезе там, където се е надявал никога повече да не стъпи. Гигантските плъхове не са се отказали от амбицията си да покорят останалите народи на долната земя, като имат ново чудовище, на което да разчитат – Гибелния, легендарен бял плъх, от който всички треперят. Нещо повече – според древното пророчество на Бартоломю Сандуич, плъховете знаят и какво трябва да направят, за да прекършат Грегор завинаги – да убият неговата сестричка, малката Бутс. Така момчето тръгва заедно с малка група спътници на фатална мисия, която ще го изправи срещу страховития Гибелен…
Че Сюзан Колинс е магьосница, се уверих още с първата книга за Грегор Горноземеца. Тя обаче успя да ме изненада и във втората, като показа развитие на героите, което не съм виждал в детско фентъзи от времената на първите книги за Хари Потър. Колинс отново представя на читателя палитра от невероятни, колоритни и интересни герои. Започвам от Грегор, който претърпява изненадваща еволюция в характера си, като съчетава вдъхновяващия герой, младото момче, носещо характерната за възрастта си раздразнителност и страховитата истина, че е боец, способен да изпада в смъртоносна ярост. Продължавам с неговия прилеп Арес, едновременно буен и раним, с Туичтип, отхвърлена от народа на плъховете заради уникалната си дарба, която разкрива всички тайни, самоуверената Лукса, по-разтърсена от предателството на брат си Хенри, от колкото показва, с Хауард, истински пазител на групата, подозиран заради братовчедка си, със забавните, но и не съвсем безобидни светливци, с малката Бутс, която пази доброто в сърцето на Грегор. Всички тези герои се изправят срещу страховити същества, сред които човекоядни насекоми, водни динозаври, оцелели от прастари времена и чудовищен кракен, който иска да ги завлече в незнайни дълбини. Но още по-интересни са техните емоционални преживявания, начинът, по който Колинс развива характерите им, а най-невероятен е обратът при срещата със самия Гибелен, истината за легендарния злодей и за това в какво всъщност се състои победата над тъмнината, която може да се загнезди във всяко сърце. Резултатът от всичко това е една прекрасна книга, преведена по впечатляващ начин от Деница Райкова. Все още не съм прочел знаменитата трилогия за Игрите на глада, но и без нея разбрах, че Колинс е невероятен автор. Благодаря на “Екслибрис”, че я издадоха на български!