Night Fall (Secret Histories #12)

Nightfall

Да напиша ревю за тази книга е повече от емоционално преживяване. Не само защото Саймън Р. Грийн е един от любимите ми фентъзи автори и този, който може би възприемам като обективно най-добър. Не само защото това е финалната книга не само от поредицата за суперагента Друуд, но и за любимата ми Nightside.  Или това, че в този роман видях най-силните страни на автора, демонстрирани в по-голяма степен от когато и да е било преди в кариерата му. Дори не само защото каза в послеслова, че “Night Fall” е своеобразно сбогуване с читателите, след което ще се заеме с други, вероятно по-малки проекти.

Истината е, че аз самият съм писател и съм имал множество творци, от които съм се учил – Толкин, Брукс, Едингс – но като че ли Саймън Грийн беше този, който с невероятното си въображение ми помогна да потърся границите на моето, с изключителните си обрати ме научи да намирам неочакваното, с начина, по който обръщаше клишетата с главата надолу ме накара да сваля собствените си капаци. Макар да не го познавам, имам дълг към него, който никога няма да бъде изплатен. Затова преди да започна с ревюто,казвам най-искрено – благодаря ти, Майсторе! Още дълги години да ни радваш.

А сега, към самата книга. За тези от вас, които не са чели ревютата ми на автора досега, а също и за онези, които с нетърпение очакват да чуят познатите думи, започвам така – Найтсайд е скритото, тъмно сърце на Лондон, където винаги е 3:00 сутринта, часът, в който се въртиш в леглото и се питаш какво е станало с живота, който си искал. Ако градът е пушекът, Найтсайд е пожарът. Голяма колкото трябва да бъде, Найтсайд е място, в което може да намериш всяко удоволствие на съответната цена, да заложиш своята душа – или на някой друг – а когато загубиш, да се усмихнеш, да удвоиш залога и да хвърлиш отново заровете. Неонови надписи светят отвсякъде като близалки от ада, давайки обещания, които по всяка вероятност са фалшиви. Герои и чудовища, извънземни и пътешественици от други измерения крачат редом един до друг по тротоарите, а има цяла улица Богове, за поклонници от всякакъв вид. В Найтсайд, дори Дагон изглежда човечен.

Но сега нещо ужасно се задава, а Боговете напускат своята улица, ужасени от това, което са видели в бъдещето. Джон Тейлър, някога частен детектив, а сега Уокър, пазител на реда в скритото сърце на Лондон се чуди какво може да е толкова ужасно и се страхува, че тайно знае отговора. В “Стрейнджфелоус”, кръчмата, в която се чувства като в свой дом, той бива нападнат от непознат младеж, дошъл от бъдеще, в което всичко е умряло, а инсекти пъплят сред руините от човешката цивилизация. Той напада Джон, за да го убие, а когато детективът му нанася смъртна рана, за да се защити, със сетния си дъх разкрива, че е негов син…

А в това време дългата нощ се разраства. За пръв път в хилядолетното си съществувание Найтсайд, създадена от библейския мит Лилит, излиза от границите си и поглъща клуб “Улфсхед”, където герои и злодеи се събират на място, където могат да се отпуснат без опасност да бъдат нападнати. Новината за това долита до семейство Друуд, тайните суперагенти от семейство, зарекло се да пази човечеството на всяка цена, без то да разбере за това и постигащо задачата си с помощта на непробиваемата си броня, осигурена от Етел, скитник от друго измерение. Дълги векове Найтсайд е била трън в петата на Друуд, огнище на всяко зло, срещу което семейството се е изправяло, а разрастването й дава извинение древните примирия да бъдат нарушени.

Друуд са причината Боговете да напуснат своята улица. Защото дори свръхестествените измамници се страхуват от агентите, чиито девиз е “Всичко за семейството”, макар идеята някога да е била “Всичко за човечеството”…

Еди, най-силният от агентите им, е против войната, но е безсилен да я спре, а когато тя започва, отново трябва да избере роднините си, въпреки протестите на приятелката си Моли, дивата вещица от горите. Скоро облечените в златна броня бойци нахлуват в дългата нощ, движението по улиците спира, а по тях потича кръвта от жертвите. Джон Тейлър трябва да измисли как да спаси Найтсайд – и това го изправя срещу най-големият герой на фамилията Друуд…

През годините Саймън Р. Грийн няколко пъти е достигал ниво на майсторство, което не съм виждал от друг фентъзи автор. На български език от него са издавани няколко книги, най-респектиращата от които е “Шадоус Фол“, но от непревежданите има няколко дори по-силни попадения, като космическата сага “Deathstalker” или книгите за Синята луна. “Night Fall” обаче бие всичко негово, писано досега, като в същото време дава отговор на много от въпросите, които феновете на пъстрата вселена на автора са си задавали. Може ли неверието на Джесика да ликвидира бронираната броня на Друуд? Как биха се справили братята Обливиън срещу агентите? Може ли семейството наистина да овладее дивата, безкрайна нощ? И най-вече, кой е по-големият герой, Джон Тейлър или Еди Друуд?

На последния въпрос мисля, че читателят сам ще трябва да намери отговор, но на другите го дава авторът – внезапно, брутално и с много насилие. Книгата е истински рай за нърдовете, които обичат фантастични битки между безумно силни герои и същества, пълна е с обрати и демонстрира за пореден път невероятното, впечатляващо въображение на писателя, който самичък създава свят, по-пъстър от този на Отмъстителите или Лигата на справедливостта, за които работят десетки, ако не и стотици автори.

Но “Night Fall” е толкова повече от това да е просто колекция от уникални супергеройски битки.

Саймън Р. Грийн прави точен разрез на това как започва една война – когато уж никой не я иска, но всеки чака удобен претекст да я започне. Когато едната страна иска да наложи правилата си на другата, без да се съобразява с достойнството й, уж за доброто на всички. Плашещи са аналогиите са реалността, в която живеем, а липсващи в нея са само героите като Еди и Джон, макар последната надежда да е може би наистина в свестните хора от двете страни, борещи се с безумието на самозабравилите се водачи.

Освен като поглед към технологията на излезлия от контрол конфликт, Саймън не забравя да придаде душа на цялата епика, като винаги се старае да влезе в ума на различните герои и злодеи, участващи в конфликта, да се помъчи да ги разбере, да не бърза да ги съди, да покаже техните вълнения, тревоги и страхове, силите и слабостите им. И му се получава, защото е автор, който с няколко думи може да каже толкова, колкото други писатели – велики писатели! –  се затрудняват в цели томове.

И накрая всичко свършва, както казва Саймън, не с “живели щастливо до края на дните си”, защото това не се случва в действителност, но животът продължава, а с него надеждата за още книги, макар и може би от не чак толкова голям конфликт. Да, загубите са страхотни и от двете страни, но не, не очаквайте от автор като Грийн стандартната холивудска шлака, в която безпричинно се убиват големи герои ей тъй на, за да е гадно на фенове. Саймън винаги знае какво да направи, как, кога и в какви дози, дори когато изглежда, че следва принципа на Мечо Пух “колкото повече – толкова повече”.

А за мен остават спомените от десетки невероятни книги и надеждата за нови срещи с творчеството на върховния фентъзи майстор – Саймън Р. Грийн.

Един коментар за Night Fall (Secret Histories #12)

Оставете отговор