Shadows Fall

Uploaded with ImageShack.us

Шедоус Фол (буквално “Сенки падат”) е специален град, град, в който всички легенди идват, за да намерят покой. Герои от книги и комикси, излезли от печат, стават, за да изкарат последните си дни в това място редом с музиканти, загинали твърде млади, динозаври, обитаващи градкия парк през нощта и хора, които търсят нещо, което трябва да намерят и привидения, които не си тръгват, защото имат нужда да са до хората, които ги обичат. Наблюдаван от Отец Време, с достоен Шериф и Кметица, които винаги спорят за бюджета, Шедоу Фолс изглежда като град на мечтите.
Но те постепенно се превръщат в кошмари.
В града вилнее убиец, нещо, което се е считало за невъзможно, предатели са готови да го предадат на враждебна сила, която е враг на всичко добро и красиво, а злокобно пророчество се сбъдва със завръщането на човек, комуто е предсказано да донесе края на Шедоус Фол…
През последните месеци аз сериозно се запалих по Саймън Грийн и понеже той описва тази си книга като най-добрата, която е написал, реших да я прочета. Тя действително е смайващо постижение на автора, монумент на неговото изключително въображение, което е създало много странен свят, едновременно красив и зловещ. Първата половина от историята аз бях просто очарован и се носех спокойно по страниците, доволен просто да чета за прекрасните и чудати места, които Грийн описва – от комичния дом на оживелите рисувани герои до величествения и страшен Дом на Елфите, описани в тази книга като никъде другаде, величествени, красиви, страшни и сурови, способни да донесат огромно разрушение или пък да се трогнат от музиката на смъртните. Не по-малко интересни бяха и образите на различните герои – предречения да унищожи града Джеймс Харт през завърналия се от мъртвите без да знае защо Ленард Аш, анимационните герои Мечо и Морския Козел (появяващи се под друг вид и в друга книга на автора, “Deathstalker War”), Мистериозният Отмъстител, стар супергерой от забравени комикси, злодеите в историята, жестоки и, поне до един момент, реалистични. Именно злодеите са отговорни за напрегнатата втора половина от книгата, когато Шедоус Фол биват нападнат от кръвожадни религиозни фанатици. В познатия от други свои книги стил Грийн разгръща епическо сражение от неописуеми мащаби, жестоко и разрушително. Неговият край щеше да е и перфектен финал за една от най-завладяващите книги в историята.
Грийн обаче вкара и трето действие в нея, разкривайки серията нападения в града и нашествието на фанатиците като част от чудовищен план, чието разгръщане на практика е алегория на до болка познатия мотив за Апокалипсите, в който авторът разкрива, подобно на К. С. Луис в “Последната битка” (седмият том от “Хрониките на Нарния”) личните си вярвания. Те са трогателни, красиви, с далеч повече доброта и прошка, отколкото повечето автори, занимаващи се с такъв тип литература показват (макар начинът, по който се стига до тях е смайващо кървав), но за мен са ненужно догматизиране на един красив, горд и див свят, който без тях щеше да остане по-непознат и по-очарователен.
Но това пък може да си е проблем на моите убеждения.