Secret Histories

Secret Histories

 

Author: Darth Sparhawk Date: 21.05.2011

Всички са чували за световната конспирация, за тайните общества, за посещенията от извънземни, за забранените заклинания, за конфликтите, които се развиват под повърхността, за съдбините на човечеството, които се решават на втория план на събитията. Тайни, скрити в други тайни, които оживяват в “Тайните истории” (“Secret Histories”) – невероятната шпионска поредица на Саймън Р. Грийн, майсторът разказвач, автор на култовите поредици “Deathstalker” и “Nightside”. Първата книга ни среща с…

The Man with the Golden Torc
Човекът със златната огърлица

Заглавието на тази невероятна книга е взаимствано от класическият роман за Джеймс Бонд на “The Man with the Golden Gun” и ни запознава с шпионин, пред който прочутия агент 007 е съвсем обикновен. Той се казва Едуин Друуд, но предпочита да му викат Еди, а сред онези, които не подозират какъв е всъщност, е популярен с прякора си Шаман Бонд. Титлата “Шаман” е хитроумна игра от страна на Еди, тъй като, както подсказва името му, той е член на семейство Друуд, далечни потомци на келтските Друиди, които пазят човечеството от силите на мрака. Те водят всички онези войни, за които ние никога не научаваме и ги печелят, за да можем да продължим да водим спокойно нашият обикновен животец. Еди е агент и се занимава с това да наритва злодеите там, дето ги свари, без угризения на съвестта. Демон обсебва президента, Мордред се преражда – той е там, за да спаси света, а в негова помощ идва златната огърлица. Такава има всеки от неговото семейство, а нейната сила е да създава броня с такава сила, че Железният човек би позеленял от завист, само ако я види. Тя защитава носителят си от вълшебства, но и от обикновени или свръхтехнологични оръжия, пази умът му от чужди влияния, може дори да го направи невидим. С тази броня, един агент може да справи с чудовищата, които иначе биха схрускали човечеството на закуска.
Еди обаче е един от агентите, които спасяват света някъде веднъж седмично, а после си почива с приятни жени, идващи от бъдещето, за да напишат дипломна работа върху миналото.
Но един ден това се променя. На него – черната овца от семейството – се дава най-важната мисия. Той трябва да занесе Душата на Албиона, перла, която пази Англия от враговете й, до Стоунхендж, а всички зли сили му се нахвърлят веднага щом мисията започва. Елфи, яздещи кръвожадни дракони, които нямат нищо общо с красивите животни от легендите, летящи чинии, автомобили, които всъщност са хищници… това е само началото. Някой е предал Еди. Някой вътрешен човек. Обявил го е за враг и сега целият свят е по петите му. Сам и объркан, агентът бяга и е принуден да се срещне с хора, с които до скоро се е борил на живот и смърт, включително своенравната вещица Моли. Но за да спре враговете си, той ще трябва да разрови семейните тайни… и да разкрие най-чудовищната конспирация в историята на човечеството.
Книгата е върховна и да си кажа, изобщо не съм изненадан от това. Все пак говорим за Саймън Р. Грийн, автор, чиито талант не познава граници. И макар като структура “The Man with the Golden Torc” да не е много различна от другите му книги, тя остава почти плашещо оригинална. Причина за това са невероятните фантастични идеи на автора, с които той неуморно залива читателя, създавайки умело книга, в която спиращ дъха екшън се преплита с хумор, който ще ви накара да се смеете на глас. Добавете към микса галерия от изключителни образи – като започнем от самия Еди, невероятно готин и симпатичен, минем през своенравната Моли и стигнем до някой от по-тъмните образи като серийният убиец господин Стаб или големът, създаден от британското разузнаване по време на Студената война. Сложете и обрати в сюжета, толкова много, че ако не четете внимателно, ще получите световъртеж. Накрая, за десерт добавете и намигвания към други произведения на автора, оставени специално за маниаци като мен и получавате едно култово фентъзи произведение, което се изчита на един дъх, но оставя дълбоко впечатление. И макар “The Man with the Golden Torc” да може да се прочете и като самостоятелно произведение – финалът е завършен, сякаш авторът знае, че няма нужда от трикове, за да ви накара да си купите следващата книга – аз вече нямам търпение да ми доставят и втората книга от поредицата!

Men are mortal, but…

Daemons Are Forever
Демоните са вечни
Хората са смъртни, но демоните са вечни – една стара истина, която Еди Друуд ще трябва да разбере тъкмо когато нещата са започнали да се нареждат. След кратък и изпълнен с насилие преглед на семейната история в предишната книга, младият таен агент, занимаващ се с това да намира и наритва всякакви свръхестествени злодеи, е оглавил фамилията Друуд – тайните пазители на човешкия род, които още по-тайно са го и управлявали. Млад и изпълнен с идеализъм, той е решен да върне семейството в ролята на рицари, които да пазят хората, а не да им диктуват какво да правят.
Лесно е да се каже, но нещата не са толкова прости. Сътресенията в семейство Друуд карат враговете им да започнат с пакостите, а много роднини на Еди не са никак щастливи от начина, по който той управлява, още повече, че сред съветниците му са вещицата Моли и старият призрак Джейкъб. За да върне доверието към себе си, агентът-новоизлюпен началник решава да свърши нещо полезно, а именно да изличи от лицето на Земята отвратителен вид демони, занимаващ се с това да хрупа човешки души. В момента въпросните демони, известни не без основание като Гнусните (The Loathly Ones) строят някаква странна структура насред линиите от Наска и шансът тя да е част от увеселителен парк е относително малък. Затова Еди тръгва заедно с най-добрите си агенти и някои съюзници, които с голяма мъка могат да бъдат видени като войни на доброто (по-специално Роджър Морнингстар, син на сукуба, а също и Мистър Стаб, някога известен като Джак Изкормвача) и… спасява света, но само временно и на ужасна цена. Десетки войни Друуд загиват, а постройката от Наска се оказва само първата от множество кули, които Гнусните издигат по целия свят. Демоните, на които Еди е вдигнал мерника, се оказват само авангард на по-отвратителния сила от по-горно ниво на съществуванието, обитавано от Многоъглите или Гладните Богове – кошмарни същества, които пътуват от вселена във вселена и я изсмукват цялата. Еди и приятелите му трябва да спрат на всяка цена ритуалът по призоваването им – в противен случай от Човечеството ще остане ехо от спомен, а китната ни планета ще се превърне в прашна пустош, в чието небе звездите изчезват една по една, а луната отдавна я няма. За такава битка младият агент има нужда от истински герой и военачалник, който да обучи неговата фамилия и го намира в далечното бъдеще, като името му впечатлява дори трудновпечатлителният и пъклен Роджър Морнингстар.
Детсталкер. Първият войн на Империята.
И сега той, заедно с Еди, Моли и още много добри и зли герои, ще трябва да спасят планетата от тотално унищожение…
“Демоните са вечни” (заглавието е отново игра с история за Джеймс Бонд – “Диамантите са вечни”) е книга не по-малко впечатляваща и забавна от “Човекът със златната огърлица”, което само по себе си не е малко постижение. Сюжетът на историята е по-епичен, отколкото е възможно, екшънът не спира, а това, което му придава вкус е изключителното чувство за хумор на Саймън Грийн, жлъчно и английско. Това, което обаче дава истински живот на книгата са героите – уникални, ярки, живи, скандални. Освен Еди, който съумява да е истински герой, който не дразни, няма как да не харесате вещицата Моли, демоничния Роджър и неговия властолюбив приятел Хари Друуд, злокобния мистър Стаб, гордата Марта, забавните Джейкъб и Джей (единият дух на другия) и разбира се, Жил вомАхт Детсталкер, Първият войн на Император Етур (представете си драматична музика и едър футуристичен варварин с гигантски меч). Изправени срещу същества, които биха накарали Ктхулу да избяга разреван при майка си, те ще спечелят сърцето ви и ще ви забавляват от първата до последната страница на тази изключителна книга, пореден шедьовър, излязъл от щурото въображение на най-оригиналния измежду фентъзи авторите – Саймън Р. Грийн.

Преди много, много години, британският писател Йън Флеминг разказа историята на Джеймс Бонд за “Шпионинът, който ме обичаше”. В третата книга от поредицата Secret Histories британският фантаст Саймън Р. Грийн разказва историята за…

The Spy Who Haunted Me
Шпионинът, който ме обсеби
По света има много организации и герои, които пазят човечеството от невидимите неща, за които понякога нямаме думи и оставяме в кошмарите си, под леглото, в нощта отвъд прозореца. Семейство Друуд, Рицарите от Лондон, Скитащия Доктор, Крачещия Човек, Джон Тейлър от Найтсайд. Но от всички най-велик е Александър Кинг, Независимият Агент, човекът спасил света осем пъти и почти унищожил го на два пъти. По-голям от живота и със сигурност по-смъртоносен. Но като всеки човек и той е хванат в капана на старостта и сега иска да предаде тайните си на някой… но този някой трябва да се докаже в най-смъртоносната игра в света, разкривайки най-големите загадки. Какво се крие в мрачните дълбини на Лох Нес. Какво дебне в горите на Арканзас. Какви събития са се разграли в Сибир, когато е ударил Тунгуския метеорит. Какво е станало със загадъчният проект “Филаделфия”. И, разбира се, каква е истината зад историята на извънземните от Розуел.
Кинг избира най-добрите агенти в света и сред тях, разбира се, е и Еди Друуд, човекът, победил собственото си непобедимо семейство и спасил нашето измерение от Гладните богове. Сега той се впуска в смъртоносна надпревара с отбора, в който е вкаран и в който фигурират съблазнителна убийца от Катманду, чаровна шпионка от ЦРУ, полуелфът, наричан Синята фея, внукът на самия Александър – Питър Кинг и знаменития пазител на реда в Найтсайд, Уокър. Готов да разкрие древните загадки. Но ще може ли да разкрие кой е предателят в групата?
“The Spy Who Haunted Me” е страхотна, изпълнена с приключения и обрати книга, като всеки един от случаите е интересен и непредвидим, а за финала има, естествено, тотално преобръщане на историята. За мен обаче една от историите стоеше определено над всички – страховитото пътуване в Сибир, в един изоставен град, в който учените на СССР са отприщили най-черните тайни на човечеството. Перфектно описана, смразяваща кръвта история, която разби съня ми, докато я четох, а това отдавна, отдавна не ми се беше случвало с писано слово.
Но макар тази история-шедьовър да блести като бисер между мъниста спрямо останалите, цялата книга е изключително интересна. Но пък, човек може ли да очаква нещо друго от Саймън Р. Грийн?

В четвъртата книга от поредицата Еди Друуд се изправя срещу заплаха, изпратена му от…

From Hell With Love
От Ада с любов
… и както може да се досетите, заглавието отново е намигване към една от популярните истории за Джеймс Бонд, “От Русия с любов”.
Над човечеството надвисва нова заплаха и тайният агент Еди Друуд отново е единственият, който може да го спаси. От съкровищата на Независимия Агент е изплувала Вратата на Апокалипсиса – ужасяващ артефакт, който може да отвори портал към Ада и да освободи всички демони на земята. Сега всякакви маниаци и злодеи са по петите на талисмана – ненормалният Д-р Делириум, специалист по заразите, Тайгър Тим, предател от семейство Друуд, а също и Безсмъртните – тайнствена организация, която шпионира Друуд отвътре и е решена да унищожи семейството, стоящо между света и силите на Мрака.
Саймън Р. Грийн е един от авторите с много голямо въображение в жанра и е написал десетки книги, повечето от които чудесни. Няма обаче как при такава продуктивност винаги да си на върха и тази книга, за съжаление, го показва. Целият сюжет изглежда като пореден епизод от сериал и не достига епичността на “Демоните са вечни” или непредвидимостта на “Човекът със златната огърлица”; драматичните моменти губят от напрежението си, когато знаеш, че с бронята си Еди все някак ще спечели, а ако това не стане, Моли ще измисли нещо. Основният проблем на книгата е обаче, че е гадна – твърде често героите унищожават своите врагове по методи, които поставят под въпрос моралът и идеите, проповядвани от автора. Ако трябва да съм честен, Грийн не е единственият, който е стъпвал на криво в тази посока (Фийст го прави в “Полетът на нощните ястреби”, а Гудкайнд в почти всички от късните томове на “Мечът на истината”), но това не е оправдание. Като цяло книгата подчертава слабите страни на автора, които забелязах още в ревюто си на “Deathstalker Rebellion” преди година и за нещастие я няма силната емоция, която да ги отстрани, а едното чувство за хумор и тоновете екшън този път не са достатъчни.
Много пъти съм упрекван, че пиша само положителни ревюта и никога не казвам критична дума за любимите си автори.
Както виждате от прочетеното – това не винаги е така.

След като бях разочарован от четвъртата книга, пристъпих с притеснение към петата, която се оказа…

For Heaven’s Eyes Only
Само за очите Райски
И както винаги заглавието е закачка с оригиналната поредица за Джеймс Бонд на Йън Флеминг и по специално с книгата “Само за твоите очи”.
След като е ликвидирал вековната конспирация на Безсмъртните по стандартния начин – доказвайки, че прякорът им е леко неточен – Еди Друуд бива пронизан изневиделица и се предполага, че умира. Това обаче е дребен проблем за неговата приятелка, горската вещица Моли, която го връща от отвъдното. Двамата обаче нямат време да празнуват дълго, тъй като сестрата на Моли, Изабел, е надушила следите на пореден заговор, застрашаващ човечеството. Става дума за героите от жълтите вестници, сатанистите, които са се възползвали от ангажиментите на семейство Друуд с Гладните Богове и Безсмъртните, за да оформят чудовищна конспирация. Скоро всички власти по света са в краката им и обещават светло бъдеще, стига човечеството да направи Голямото Приношение, нещо ужасяващо, което всъщност ще го обрече на вечни мъки в Пъкъла. И Еди е единственият, който може да го спре…
Първите страници от петата книга на “Тайните истории” ме разочароваха – стори ми се, че сагата продължава в монотонния стил, завещан от предишното томче. Той се изразява в това, че Еди пристъпя напред с неунищожимата си броня и започва да коли и беси всяка нещастна душа, минала към тъмната страна. Постепенно обаче, с прелистването на страниците, нещата започнаха да се променят. Сатанистите се оказаха точно толкова зловещи, колкото най-параноичните конспиратори ги описват, че и отгоре. Хитри, лукави и напълно извратени, те се превърнаха във врага, който е винаги с крачка пред Еди и семейството му и винаги го притиска така, че той все повече и повече губи себе си, потъвайки в мрака на абсолютното зло, принуден да прави неща, които му пречат да се погледна в огледалото. Но когато някои от най-големите герои на семейството загиват трагично, а черния план на сатанистите се разкрива в пълния си блясък, той ще трябва да преодолее терзанията си и да поведе фамилията Друуд към една съдбоносна битка за бъдещето на човечеството.
А после идва финалният обрат, толкова по-смайващ от този в предишната книга, че читателят се чувства като ударен с мокър парцал. И с него, наистина се успокоих. След грешната стъпка в предния том, с “For Heaven’s Eyes Only” Грийн демонстрира, че все още е един от най-великите, талантливи и оригинални разказвачи в жанра фентъзи днес.

Live and Let Drood
Живей и остави Друуд на мира
Тайният агент Еди Друуд е преживявал какво ли не през изминалите пет книги от поредицата – битки със собственото си непобедимо семейство, със същества като Гладните богове и Безсмъртните, конспирации като тази на Сатанистите или дори собствената си смърт. В шестият том от сагата обаче нещата изглеждат по-лоши отвсякога – имението на Друуд е опожарено, а всички роднини на Еди са избити. Или не са. Грийн е майстор на неочакваните обрати и след като поля феновете си със студена вода в края на предишната книга, сега ги успокоява още в първата глава. Избитите роднини на Еди са от друг свят. Опожареното имение е от друга реалност. Истинските му близки са живи и здрави – само дето са пратени в далечно измерение, до което няма как да се стигне. Или поне няма как, ако не си Еди. Вбесен от посегателството срещу родата си, тайният агент се съюзява с Грешката от Лабиринта (и не, не искате да знаете какво точно е това) и тръгва заедно с гаджето си Моли (горска вещица) по петите на единствения човек, способен да удари Друуд така лошо. Става дума за Кроу Лий, Най-Злият Човек на Земята. За да илюстрирам за колко лош тип става дума само ще спомена, че той не се е присъединил към Сатанистите от предния том, тъй като ги счита за твърде умерени. Това, което Лий обаче не знае е, че Еди също не е от умерените. И няма да се спре пред нищо, за да спаси семейството си…
На шестата си книга поредицата “Secret Histories” няма как да е свежа както в първите томове, но въпреки това “Live and Let Drood” остава много приятно четиво. Книгата е пълна с екшън от началото до финала, а когато не се бият, Еди и Моли си разменят лафове, което прави четивото много леко, приятно и в същото време зарибяващо. Грийн е писал и много по-добри неща от тази книга, но това не променя факта, че тя е идеална за разпускане след тежък работен ден в жегите. Препоръчвам, както (почти) винаги, когато става дума за този автор.