Death Shall Come (Ishmael Jones #4)

death shall come

Има фантастични светове, с които е трудно да се сбогуваш. За щастие обаче това не винаги се налага и така веднага след като прочетох епиката “Night Fall” се върнах година назад към една от страничните поредици на Саймън Р. Грийн, а именно “Ишмаел Джоунс”. Тя разказва историята за симпатичен детектив, който всъщност е извънземен, получил амнезия след като се е превърнал в човек, за да оцелее на планетата Земя след катастрофата на космическия си кораб.

Прочетете това изречение отново и ми кажете има ли според вас друг автор с въображението на Грийн.

Така или иначе този път Ишмаел и гаджето му Пени, с която са се събрали след битка с вампир (ами да, защо не?) отново са извикани от Полковника, представител на мистериозна Организация, за която нашият пришълец работи при перфектни условия – той не задава въпроси кои са и в замяна те не любопитстват много защо той не е остарял и с ден за последните 50 години. Този път обаче Полковника не вика Ишмаел по работа, а за лична услуга. Оказва се, че семейството на жена му има скъпа колекция от египетски антики, събирани по не съвсем законен начин. Последната им придобивка е мумия на забравената царица Клеопатра, управлявала много преди популярната й съименница, сложила край на съществуването на Египет като независимо царство. Всичко в документите е наред, но това просто няма как да е истина и предполага жестока корупция и то на правилните места. Така или иначе, нещо в семейната сбирка безпокои Полковника и той иска Ишмаел да е наоколо. И както може да предположите, мумията си върви в комбинация с проклятие – който обезпокои вечния й покой, ще бъде застигнат от смърт. Така че когато първият труп в имението пада, Ишмаел се озовава в позната ситуация – сам в къща, намираща се в средата на нищото, с убиец по коридорите й, който може да е или да не е свръхестествен…

Едно от нещата, които ме карат да уважавам Грийн много е че той може да пише както мащабни епоси, от които зависи съдбата на самата реалност, така и доста стегнати сюжети за съдбата на малък брой хора, като в същото време успява да накара читателят да му пука за тях с това, че ги описва живи и истински, а вкарва и достатъчно шантави подробности, за да издърпа килимчето изпод краката на читателя. Тук например въпросът е, наистина ли мумията е станала от гроба или има злонамерен измамник, който използва проклятието, за да натрупа пари, като ограби частната колекция? Късмет с отгатването на отговора, Саймън е майстор на лъжливите улики и неочаквани обрати.

А на мен оставя само да се дивя на майсторството му.

 

Оставете отговор