White Shark

white shark

Питър Бенчли е известен на публиката най-вече като авторът на класиката “Челюсти”. The White Shark е друг негов роман по темата, който излиза през 90-те години и също е адаптиран на филм, излязъл под заглавието Creature, тъй като тук чудовището е доста необикновено, а не нормално животно.

В края на Втората Световна Война гениален, но зъл немски учен опитва да се измъкне заедно със свой таен експеримент, но подводницата му бива засечена и той потъва на морското дъно заедно с творението си. За разлика от него обаче експериментът му не умира и е събуден десетилетия по-късно, когато излиза от хибернация и започва да преследва първо различни морски животни, а после и хората, имали нещастието да го срещнат. Един човек, изучаващ живота на акулите и негова нова приятелка, отглеждаща тюлени, ще трябва да се изправят срещу злото същество, преди то да си спомни напълно кой е и каква цел преследва…

Бенчли ми беше направил добро впечатление като автор в “Челюсти” и тук не изневерява на стила си, който е умерено динамичен, но все пак и вкарващ някаква литература в повествованието, като има интересни човешки персонажи, а мой любимец стана сина на главния герой, влюбил се в глухо момиче. Съществото също е доволно отвратително, както си полага на такава книга.

При White Shark обаче има и някои недостатъци. Така беше, ако трябва да съм честен, също така и при “Челюсти”, но там базово историята беше простичка и поради това звучеше истинска. В тази книга Бенчли прекарва доста време от началото, за да се вайка, макар и завоалирано, затова какви щети е нанесла най-известната му книга на акулите като вид. Не, че не е важно от екологична гледна точка, но всякакви такива проповеди намаляват чистото удоволствие от четенето. Освен това Бенчли не е оправил основния си проблем в “Челюсти” и тук финалът също е по-скоро разочароващ, след цялото нагнетяване на напрежението преди това.

Въпреки това White Shark е добра книжка на ужасите, подходяща за любителите на страшни истории и не съжалявам, че я прочетох.

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор