Демони в документален формат: Нашите впечатления от мексиканската поредица My Encounter with Evil

Филмите на ужасите винаги стават с една идея по-зловещи, когато в началото им изпише, че са заснети по действителни събития. Мексиканският документален минисериал My Encounter with Evil обаче отива дори по-далеч — това е поредица, която събира историите на хора, твърдящи, че в даден етап от живота си са били подложени на истински нападения от зли сили.

Признавам си, че в началото подходих със сериозен скептицизъм и помислих поредицата за поредната евтина инсценировка. Режисьорите са заложили на изключително зрелищни игрални възстановки — още в началото виждаме момиче, преследвано от дух в училищната тоалетна, сякаш излязъл от японска градска легенда, както и злокобна сила в дома ѝ, която напомня за Фреди Крюгер от „Кошмари на улица Елм“. След проверка обаче стана ясно, че историите имат реални прототипи и съществуват хора, които свидетелстват за тяхната автентичност.

Поредицата продължава с още зловещи сюжети, в които интервютата с „жертвите“ се редуват с възстановки, на които биха завидели и създателите на хорър франчайза „Заклинанието“. Скептицизмът ми караше неведнъж да повдигам вежда и донякъде намирам за безотговорно, че суеверията се валидират по толкова комерсиален начин, силно търсещ шокова гледаемост. От друга страна, навремето Ед и Лорейн Уорън бяха написали, че хората, в чиито домове витаят необясними феномени, са дълбоко нещастни, тъй като никой не им вярва и са изоставени с бедата си.

Всичко обаче се преобръща във финалния епизод, който показва различните пътища за справяне с проблема, макар нито един от тях да не е научно или медицински обоснован. Една от героините успява да намери спасение чрез екзорсизъм и дори твърди, че е видяла Бога, поради което днес дейно участва в църковни кръщенета. Друга се доверява на неоезически вярвания и макар да усеща, че злото продължава да я притиска, се пази със соли и кристали, успявайки да остане необсебена. Има обаче и трети тип хора — тези, които избират да спрат да се съпротивляват, приемат злите сили в себе си и започват активно да комуникират с тях. С изявление на една от тях, станала теистична сатанистка, завършва и самата поредица, като тя уверява, че не мисли зло никому, но ако някой ѝ посегне — тогава ще има последици.

Встрани от сензационния дух, който очевидно се опитва да капитализира от успехите на филми като „Коварен капан“ (Insidious), My Encounter with Evil е интересен културологичен поглед към съвременния фолклор и начина, по който различни вярвания интерпретират по свой собствен начин едно и също явление.

Препоръчително за хората с нездрав и любопитен поглед към окултната тематика! 😉

Ревю на д-р Александър Драганов