Макар първата книга често да е тази, която грабва, именно втората дава по-добра преценка за качествата на един автор. Дали е имал сили да напише нещо стойностно само веднъж – подобно на музикантите, останали в историята с един-единствен хит? Или напротив – успява да надгради и показва, че тепърва ще разгърне таланта си? Ако съдя по Devil’s Door, втори том от поредицата Haunted, писателят Лий Маунтфорд е от втория тип – човек с потенциал да бъде голямо име в хоръра още години наред.
Противно на очакванията историята за имението Перон не продължава директно от мястото, където приключи първата книга. Вместо това втората част решава да се върне назад. След прочитането ѝ става ясно, че това не е просто опит да се дразни апетитът на читателя, а добре обмислено драматургично решение – напълно оправдано и великолепно реализирано. Вторият том запазва страховития тон на оригинала, но започва да гради подробна митология на поредицата, като едновременно с това въвежда секс и страст по начин, който не стои като пришита кръпка, а като логично развитие на темите в създадения от Маунтфорд свят.
Рей и Рита са млада двойка с чудесна дъщеричка, която обаче сериозно е закъсала за пари. Той е пишман майстор, останал без поръчки. Тя е отличен хотелски мениджър, но мястото, където е работила досега, се е сдобило с нов собственик и тя е била безцеремонно уволнена. Спестяванията им са се стопили като лански сняг и тъкмо когато улицата започва да изглежда като възможно бъдеще, Винсънт – братът на Рита – се свързва с нея.
Предложението му е изкусително: имението Перон, в което живее с приятеля си Маркус Блекуотър, е достатъчно голямо, за да бъде разработено като хотел. Но има нужда от опитен мениджър и майстор, който да го приведе в ред.
С други думи – от Рей и Рита. Двамата не са в позиция да откажат, макар Рей да гледа с недоверие начина, по който Маркус зяпа съпругата му. Дъщеричката им Хлои е във възторг от новия си дом, независимо че съучениците ѝ се подиграват с приказки, че в къщата витаят призраци. Постепенно Рита започва да потъва в работата си все повече и повече, дори за сметка на отношенията със семейството си – сякаш е под контрола на чужда воля…
Докато в първата си книга Маунтфорд се облягаше изцяло на свръхестествения канон, познат от паранормалните изследвания на Ед и Лорейн Уорън, тук той си позволява да разгърне далеч по-богат свят. Така доближава уменията си до тези на писатели като Стивън Кинг и Бентли Литъл. Хотел „Блекуотър“ по нищо не отстъпва на техните емблематични локации, а макар сюжетът да се развива търпеливо, стилът на автора грабва читателя и не го пуска.
За разлика от първата част, тук героите са значително по-симпатични – особено Рей, който се бори с комплексите си, че не се е справил с ролята, която обществото очаква от един мъж. Това е тема, загатната още с образа на Андрю в предишната книга. Рита, опитваща се да се докаже като силна и независима жена, понякога може да бъде дразнеща, но тези моменти са ясно обвързани с влиянията на хотела. Хлои е трогателна и невинна, а злодеите са изградени с изненадваща дълбочина.
Маркус и Винсънт имат динамика, която на пръв поглед напомня тази между Уилям Афтън и Хенри Емили от Five Nights at Freddy’s, но впоследствие става ясно, че Маунтфорд съзнателно си играе с очакванията на читателя. Дискусионно е решението му да включи демон, добре познат от известен филм на ужасите – персонажът е митологичен и може да бъде използван, но неизбежната му връзка с конкретно емблематично произведение придава лек фенфиков оттенък на повествованието.
Книгата възнаграждава читателя, стигнал до края, с истински пандемониум в последните си страници – едновременно изпълнен с кървави извращения и скверен ритуал на съвкупление. Особено силни са размишленията на автора, че противно на религиозните предразсъдъци сексът е нещо свещено, създаващо живот, но също така може да бъде изкривен за сатанински цели и превърнат в собствената си антитеза. Маркус е злодей, едновременно отблъскващ и трагичен – съвременен Фауст, но с много повече зъби от този на Гьоте.
След прочитането на Devil’s Door съм убеден, че с поредицата Haunted светът на ужаса става свидетел на появата на нов, изумителен талант в жанра – писателят Лий Маунтфорд. Човек, за когото съм сигурен, че, стига да съм жив и здрав, ще пиша още много в Цитаделата.
Ревю на д-р Александър Драганов
Препрочетох книгата около Петък 13-ти тази седмица и затвърдих отличните си впечатления. Преди това бях минал и първата, която е добро въведение, но тази е истински шедьовър. “Сиянието” на нашето време.