The Eye of the Hunter

The Eye of the Hunter
Dennis L. McKiernan

След “The Iron Tower” и “The Silver Call” имах възможността да прочета още една книга на Денис Маккирнан – “Окото на Ловеца” (“The Eye of the Hunter”).Действието в нея се развива много векове след падението на Черния Лорд Модру и ни представя нова пъстра палитра от герои, изправени срещу безмилостен враг. В небето на Митгар блести комета – злокобно, мрачно предзнаменование, наречено Окото на Ловеца. Според древното пророчество, кометата е знамение за смърт, защото с нея ще се събуди Барон Стоук – ужасяващ некромант на повече от хиляда години, зло същество с неутолим апетит за болка и страдание.

Но той има и стари противници, герои, които никога няма да спрат да го преследват – безсмъртните елфи Араван и Риата, огромния Урус, който може да се превръща в мечка и уароуите Гвили и Фаерил, чиито род е заклет да се бори с подлия Стоук.

През дълбоки снегове и изгарящи пустини, през оазиси, от които дебнат древни чудовища, градове, владяни от убийци и леговища на зли същества героите ще преминат, решени да спрат ужасяващите деяния на Стоук, неговите чудовищни експерименти с невинни и безпомощни жертви.

Но, както гласи стария стих, какво ще стане щом плячката стане хищник, а подгонения – ловец?

“The Eye of the Hunter” е една от най-въздействащите и хубави книги, която съм чел от много, много време. Денис Маккирнан майсторски успява да разгърне своя свят Митгар, разказвайки дяволски добра и интересна история, вглеждайки се в душите на своите герои и създавайки здрава емоционална връзка между тях и читателите. Не по-впечатляващ е и злодея. Сред пороя от почти всесилни Черни Лордове, бягащия, но неимоверно коварен и потресаващо жесток Стоук изпъква и успява да плащещо да завладее въображението.

Както винаги във финалът на книгата захаросания хепиенд липсва, дори напротив, но така книгата само оставя още по-дълбок отпечатък в сърцето на читателя, а сърцето му навеки остава в Митгар.

Автор: Sparhawk

Оставете отговор