Promare

promare

Когато преди две години изгледах класическото аниме “Гурен Лаган” бях очарован, смаян и в същото време малко тъжен, защото си знаех, че едва ли пак ще видя история с подобен размах. Това е чувство, което човек изпитва, след като се е насладил на истински шедьовър, усещане, че никога повече няма да попаднеш на нещо толкова добре. Щом разбрах, че режисьорът Хироюки Имаиши се завръща със сходен проект почувствах скептицизъм, но за щастие бях опроверган и Promare е анимето, от което имах нужда. Пъстро, епично и най-вече забавно, то е вихрено и грандиозно приключение със страхотни герои и безумен мащаб – точно това, което искам от една фантастична история.

30 години след като част от човечеството бива прокълната с ужасната сила да пали пожари и копнежа да изгори всичко по пътя си, гражданите са тормозени от терористи Пламтящи, които изпепеляват цели сгради. Срещу тях обаче е огнеборецът Гало Тимос, смел до глупост и готов винаги да се изправи срещу тях. В една от мисията си той пленява ръководителя на терористите, Лио Фотия, след което го предава на властите с чувство за добре изпълнен граждански дълг. Когато обаче Гало става свидетел как невинен Пламтящ, който не е терорист, бива арестуван по брутален начин, той започва да изпитва съмнения към правотата на управляващите и скоро се сблъсква с отвратителна истина…

promare firefighter

Promare е филм, който атакува безкомпромисно сетивата с ярки цветове, вихрен екшън и шумен саундтрак. Действието тече като на скоростно влакче, но това не пречи на сценарият да разгърне изключително епична история с оригинална фантастична концепция, чаровни герои, злокобен отрицателен герой и колосални роботи, които се блъскат безкомпромисно. Ако ви звучи много като “Гурен Лаган”, няма да сбъркане, макар идеите зад светостроенето да не си приличат особено. Анимацията, стилът, екшънът, всичко напомня за обичната класика от 2007-ма година, но по такъв начин, който звучи като среща със стар приятел, а не като опит на автора да имитира свое успешно старо приключение. Основната сила на историята е, че подобно на “Гурен Лаган”, Promare дава вяра и вдъхновение на зрителя, че колкото и лоши да са нещата, никога не е късно да се оправят – и за разлика от “Гурен Лаган”, Promare не се чувства длъжно да се извинява за оптимизма си на финала. Във времена, когато под “аниме” все по-често се разбира мудно действие и превзета поп философия, Promare е красива фантастична приказка, която достойно застава до предшественика си “Гурен Лаган“. Ако сте фенове на старото аниме, ще харесате и новото – сигурен съм!

Ревю на Александър Драганов

Тагове:  

Оставете отговор