Познавате ли усещането, когато имате чувството, че сте прочел и видял всичко, което има да се види във фантастичния жанр и след това попаднете на нещо, което тотално ви отвява и разпалва наново любовта ви към него? История, която да отвее въображението ви, да накара мозъка ви бясно да осмисля нови концепции и сърцето ви да тупти със сълзи през очите от вълнение за новите любими герои? Питам, защото това се случи с мен, когато най-после се наканих да гледам анимето Gurren Lagann, препоръчано ми от фен в “Цитаделата” преди повече от година. Това е история, която първоначално ме остави наистина без думи. Не съм бил така смайван от фантастична история от седем години насам, когато за пръв път прочетох космическите книги на Саймън Р. Грийн. Толкова съм впечатлен от Gurren Lagann. “Гъндам”? “Железният алхимик”? Забравете. Добри са, но това е номер едно.
А в началото, макар анимето да е забавно и увлекателно, почти нищо не подсказва на какво ще станем свидетели. Историята ни пренася в неясно бъдеще, в което хората са принудени да живеят под земята. Саймън е обикновено момче, което копае тунели със своя свредел и понякога си прибира разни неща. Той се оставя да бъде въвлечен в игрите на Камина, дързък младеж, който мечтае да излезе на повърхността, въпреки забраните на селския старейшина. Вместо това обаче повърхността слиза в селото, под формата на чудовищен робот, който напада хората и красива млада жена, която се опитва да им помогне. Ключът към оцеляването обаче е в друг, по-малък робот, намерен от Саймън. Двамата с Камина и момичето Йоко влизат в него и така започват шеметно пътешествие, което ще ги изправи в битка за свободата на човечеството срещу върлуващите над тях хора зверове и техния хилядолетен крал, като в същото време ще им разкрие неподозирани тайни за съзиданието…
Gurren Lagann е история, която звучи толкова налудничаво, че сякаш е измислена спонтанно от гений, но всъщност е пример за изключително прецизна и добре преценена драматургия, която развива в няколко сюжетни арки. Началото е за традиционния архетип на героя, тръгващ пътя си от социалните низини, за да поведе бунт срещу тиранична система. Средата – политическа арка, в която историята съзрява заедно с героя, превеждайки го в сложния свят на възрастните, където границите на добро и зло се размазват. Но силата на анимето е в кулминацията, която отива отвъд всичко познато, във вселена на безкрайни възможности, единствената граница на която са човешките мечти и страхове. Не бива да остава дори минимално място за съмнение или колебание – макар Gurren Lagann да е формално аниме за гигантски роботи, които се комбинират помежду си, то надскача с лекота тесните ограничения за жанра и е могъща фантастика, която съперничи по мащаби с “Интерстелар” на Кристофър Нолан и “Една одисея в космоса” на Стенли Кубрик, като в същото време запазва и невероятното чувство на приключение, което го има в класическите “Междузвездни войни” на Джордж Лукас. Казано накратко, макар и под безспорното влияние на току що изгледания зашеметяващ финал, това може би е най-доброто произведение в жанра, на което някога съм попадал, една възхитителна история за силата на човешкия дух, която всеки ценител на човешкото въображение трябва да изгледа.
[…] година излиза ново аниме от създателите на класиката Gurren Lagann! Добрата новина ни бе съобщена от фенове в социалните […]
[…] Цитаделата on Gurren Lagann […]