Повече от десет години след като Пърси Джаксън победи Кронос на големия екран неговата история получи нова и този път по-вярна с книгите адаптация. Отговорността за това е на “Дисни Плюс”, които създадоха нов сериал по романите на Рик Риърдън, тръгнал по платформата им в края на миналата година и завършил снощи. А в Цитаделата, като верни фенове на Пърси през годините, не закъсняваме с ревюто.
Историята на Пърси Джаксън вече е известна на почти всички, особено предвид, че е част и от учебната програма. Хиляди години след като гръцките митове са били разказани, техни деца продължават да се раждат на белия свят. Пърси е едно от тях и както става винаги с полубоговете е заплашен от различни чудовища, които нямат нищо против да погубят един бъдещ герой. Единственото място, където той ще е в безопасност е Лагера на нечистокръвните. Но когато се озовава там Пърси ще бъде натоварен с невъзможен подвиг, а именно да открие откраднатата мълния на Зевс преди да е избухнала война между боговете…
Много фенове бяха като на тръни преди излизането на сериала по “Пърси Джаксън”, тъй като знаем как стоят нещата с адаптации по популярни поредици – и “Хрониките на Шанара”, и “Колелото на времето”, и “Пръстените на силата” си бяха живо политкоректно порно. На този фон за мен е радостно да съобщя, че новият сериал на “Дисни Плюс” е направен страхотно. Оригиналните идеи на Рик Риърдън са следвани внимателно, темпото и динамиката на сериала са улучени идеално, нивото на продукцията е изключително високо, с музика и ефекти, превъзхождащи повечето филми, излизащи по кината.
Уокър Скобъл, изпълняващ главната роля на Пърси е откровение. Трудно ми е да го призная, тъй като обожавам изпълнението на Логан Лърман, но новият Пърси е може би дори още по-добър, тъй като и сценарият го предполага – героят е едновременно уязвим, но и силен, решителен и вдъхновяващ, служейки като морален компас на персонажите около себе си. Кастингът около него е на различно ниво, като похвала заслужава също начинът, по който са представени Люк и Гроувър, отново с повече дълбочина, отколкото в игралните филми навремето.
Слонът в стаята е политическата коректност, която минава по две направления. Първото от тях е налагането на чернокожи актьори в роли, които не са за тях. Идеята на Анабет в книгите е, че е блондинка, но въпреки това умна. Правейки актрисата чернокожа замисълът на Рик да се премахне стигмата от една цяла демографска група, нарочена за състояща се от тъпанарки, отпада, дори и ако поради либералните си убеждения той да подкрепя избраната актриса. Също така е странно боговете и митичните фигури на цивилизацията, от която тръгва европейската култура да са африканци заради вината, която американците имат към тяхното си минало. Обидно е и внушението, което се създава с включването на азиатци само като отрицателни образи. Ясно е, че те се справят най-добре от малцинствата в САЩ, но е расистко да бъдат мразени затова.
Въпреки споменатият недостатък, който никак не е без значение, трябва да кажа, че оценката ми за сериала остава висока. Това е много добра телевизионна продукция и мисля, че в съвременния климат би било абсолютно невъзможно да се извлече повече. “Пърси Джаксън” е най-добрият сериал на “Дисни Плюс” от първия сезон на “Мандо” насам и в същото време превъзхожда конкурентния и сходен по тон хит на “Нетфликс” от миналото лято One Piece. Сега задачата на екипа ще е не просто да задържат нивото за продълженията, но и да започнат да надграждат. Ако успеят, въпреки недостатъците, посочени по-горе, те ще създадат адаптация, достойна за едно от най-великите фентъзита на нашето време – “Пърси Джаксън и боговете на Олимп”.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари