Гневът на триединната богиня (Пърси Джаксън)

След няколко години отсъствие от българския пазар, съвременният гръцки герой Пърси Джаксън се завръща — и то точно за Хелоуин. Не само защото „Гневът на триединната богиня“ ще излезе на 3 октомври, в месеца на празника, но и защото действието в книгата е пряко свързано със сезона на духовете.

Пърси вече е успял да се сдобие с едното от препоръчителните писма, които биха му позволили да продължи образованието си заедно с любимата си Анабет. Трябват му обаче още две, а поръчки не идват до появата на страховитата триглава богиня Хеката в кабинета на директорката му. Повелителката на призраците и магията се готви да започне ежегодната си обиколка за Хелоуин, като е убедена, че на този празник смъртните почитат нея. В това време обаче някой трябва да се погрижи за домашните ѝ любимци — огромното куче Хекуба и страдащия от газове пор Гале. Кой по-подходящ за тази задача от Пърси Джаксън, който получава и правото да живее в къщата на богинята заедно с Анабет, която иска да вдигне там купон за Вси Светии и със сатира Гроувър, който… Е, след неговата интервенция домашните любимци избягват. Сега Пърси ще трябва да ги намери, иначе ще го сполети гневът на Хеката, от който се боят дори боговете на Олимп…

„Гневът на триединната богиня“ е книга-съкровище. Отдавна не се бях забавлявал така с превод. Мисля, че идеята на Риърдън да включи Хелоуин в митологичния си свят е гениална. Този му роман изобилства от духове, скелети и проклятия, но всичко е разказано в забавния тон на филмите за „Goosebumps“, макар че последната битка с един от основателите на Ню Йорк на места да си е доста зловеща.

Като цяло обаче книгата те кара да се усмихнеш с кучешката храна за троянски царици, нападенията над заведения за гироси, нимфите на Цирцея, отварящи парфюмерии в Ню Йорк и трансилванските сладкиши, предпочитани от гръцки богини. Насред смешките умело са вплетени и емоционални моменти, които показват защо Пърси Джаксън е толкова велик герой — не заради силите си или това, че е безстрашен, а защото има голямо сърце. До степен, че дори Анабет го признава за умен! Което си е постижение, както и да го погледне човек.

Мисля, че Пърси липсваше на българските фентъзи фенове. С тази книга обаче той ги кани на още едно шеметно приключение с много дух и настроение.

Преведено и препоръчано от мен 😉

Ревю на д-р Александър Драганов