In a Dark Place (Ed & Lorraine Warren #4)

in a dark place

Стигаме и до четвъртата книга от поредицата за Ед и Лорейн Уорън, изследователите на паранормалното, по чиито случаи са заснети филмите от поредицата “Заклинанието”. Книгите покриват други истории, така че няма припокриване, но по четвъртата част е заснет зловещия и комерсиално успешен The Haunting of Connecticut.

Бедите за семейство Снедекър започват, когато големият им син Стивън развива странна, суха кашлица. След дълго умуване майка му го води на лекар, от който научават страшната истина – момчето е болно от рак и за да оцелее, се налага да му се прави ежедневна терапия. Болницата е далеч от дома им и семейството наема нова къща, без да знае, че в миналото тя е била погребален дом. Още от настаняването им Стивън предупреждава, че мястото е зло и трябва да се махат от там. Родителите му обаче решават да не го послушат и скоро стават жертва на отблъскващи свръхестествени явления…

Четвъртата книга от поредицата по случаите на семейство Уорън е свързана с голям скандал, тъй като авторът, който е работил с тях, Рей Гартън, твърди, че всичко е измислено от тях и семейство Снедекър за пари, а синът освен от рак е страдал от шизофрения, която обяснява виденията му. От друга страна, представителите на семейството все още казват, че всичко описано като паранормални явления е истина, макар самият син вече да е покойник, повален не от демоните, а от рака, поради което няма как да потвърди или отхвърли едната или другата теза.

Всичко това прави трудно за човек да се наслади на книгата. Авторът Гартън, който има книги и по други популярни поредици като “Бъфи, убийцата на вампири”, която за радост не е по действителни събития, се е постарал да направи томчето зарибяващо и страшно, но на моменти е писал пълни глупости, дали на своя глава или под давлението на семействата Уорън и Снедекър, не мога да кажа. Така например, знак, че Стивън е обсебен от зли сили е това, че почва да слуша метъл и си пуска дълга коса. Угнетително е човек да прочете такова нещо и го казвам, като някой, който често чува метъла като смесица между грухтене и квичене. Самите свръхестествени явления са отблъскващи и повтарят случаите като засегнатото в третата книга обсебване на семейство Смърл или популяризираните от поредицата “Ужасът в Амитивил” трагедии на фамилията де Фео и наследилите дома им семейство Лутц. Дали това означава преписване или потвърждава автентичността, не мога да кажа. Не знам и честно казано, колкото и да са ми интересни подобни случаи, не искам да знам.

В заключение бих казал, че нямам против преувеличения преразказ на истории по действителни събития, в това е целият чар на филмите от поредицата “Заклинанието”. В случая обаче, когато има замесени болести като рак и шизофрения, не смятам за удачно трагедията на болни хора да се прави публично достояние, затова и оценката ми за книгата е отрицателна.

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор