Макар да обичам хорър, последните години не бях посягал към книги, вдъхновени от случаите на Ед и Лорейн Уорън, тъй като се предполага, че те описват действителни събития, а това не предполага спокойни сънища след четенето им. Последната година и половина доста се отдалечих от религиозното мислене по посока на науката и реших да видя как ще ми се стори тяхно произведение през тази призма. Макар вече да не съм склонен да вярвам на всичко написано, остава едно угнетително чувство. Може би защото се спрях на The Devil in Connecticut, книгата, по която е направен третият филм от поредицата “Заклинанието” – “Демоничният убиец” (на английски The Devil Made Me Do It).
Когато семейство Глацел обмислят наемането на ново жилище, те не остават доволни от условията и решават да се приберат вкъщи, не на последно място защото синът им Дейвид преживява странно събитие – вижда старец, който го блъска към воден матрак и после изчезва. За нещастие привидението тръгва подир семейството и предупреждава момчето, че проблемите му тепърва предстоят. Скоро детето започва да вижда уродливи призраци навсякъде, а семейството му не може да намери мира от постоянното тропане из къщата. Видели се в чудо, те търсят подкрепата на паранормалните изследователи Ед и Лорейн Уорън, които веднага заключават, че в дома им витае демонична сила. Дори и те обаче не могат да предположат с кой точно обитател на Ада си имат работа…
The Devil in Connecticut е доста различна от филма, като цялата сюжетна линия с вещицата липсва, макар действително да е замесен култ, напомнящ Братството на овена от филма. Демонът е отблъскващ, а самоличността му, която се разкрива накрая, е умопомрачителна, както и твърденията, които отправя. Цялата книга е едно след друго брутално изпълнение и съперничи на “Заклинателят” от Уилям Питър Блати, макар стилът на Джерард Бритъл, автора, описващ случая на Ед и Лорейн, да не е толкова картинен.
Разбира се, когато става дума за книга, твърдяща, че описва действителни събития, е трудно да се отправят такива критики, но все пак трябва да отбележа, че злото същество в тази история говори с жертвите си и макар мотивите му да остават неясни, не е така загадъчно като привиденията, описвани в Амитивил или дома на семейство Смърл в Пенсилвания. Научни изследвания, направени много години след края на случая, сочат, че причините за преживяното от Дейвид и роднините му може да са по-скоро свързани със злоупотреба с приспивателни. За тях станалото обаче е истинско, а е и факт, че един млад мъж, свързан със семейството, е извършил убийство в състояние на транс, като след деянието е бил неадекватен и без спомен за случилото се. Полицията казва – заради алкохол. Ед и Лорейн твърдят друго.
Накрая читателят решава сам за себе си, но при всички положения “Дяволът в Кънектикът” е плашеща книга и не е случайно, че единият от филмите за “Заклинанието” е вдъхновен точно от нея. Препоръчвам на феновете на окултния хорър, но с едно наум – произведението наистина е смущаващо. А ако сте вярващ – два пъти повече.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари