The Devil on Trial е документален филм, който разглежда случая на Ед и Лорейн Уорън от щата Кънектикът, описан в третата част от поредицата „Заклинанието“, както и в романа „Дяволът в Кънектикът“. Той се опитва да разбере истината чрез интервюта със семейство Глацел, за чийто син Дейвид се твърди, че е бил обсебен от зъл дух, както и с Арн Джонсън, който твърди, че под влиянието на същата сила е извършил убийство.
Централно място във филма е отделено на Дейвид Глацел – порасналото дете, за което се твърди, че на 11 години е било обсебено от демон. Днес той е възрастен мъж и продължава да смята, че в него се е вселил дяволът. Описва детството си до този момент като нормално и щастливо, а после разказва за преживяванията си. Остава впечатлението, че този човек е изтърпял много и все още не е преодолял напълно случилото се.
Друго е впечатлението от убиеца Арн. Той също смята, че е бил жертва на тази зла сила. До ден днешен твърди, че няма никакъв спомен от убийството. За разлика от Дейвид, смята, че вече знае как да се предпазва от повторение на случилото се, обърнал се е към религията и има много повече спокойствие в живота си.
Братята на Дейвид са раздвоени. Този, който е бил по-близък до него, вярва на брат си и цитира негови предвиждания, които са се сбъднали. Големият не мисли така. Той смята, че семейството му е полудяло, има лошо отношение към майка си и твърди, че Дейвид е имал халюцинации в резултат от предозиране с антихистамин от първо поколение.
Мненията на служителите на закона също са в подкрепа на това, че се е случило нещо нередно. Полицай твърди, че Лорейн Уорън, която заедно със съпруга си Ед е помогнала на семейството да получи екзорсизъм, наистина е успяла да предвиди не просто предстоящото убийство, но и че ще бъде извършено с нож. Адвокатът на Арн също му е вярвал.
Интересно е, че никой от семейството не остава с добри впечатления от Ед и Лорейн. Причината за това е, че двойката ги убеждава да им дадат правата за адаптация на случая им, възползвайки се от слабата им правна информираност. След това обаче майката на Дейвид получава около 4500 долара, докато семейство Уорън прибира 81 хиляди. Големият брат Карл смята, че Ед е настоявал авторът Джералд Бритъл да направи книгата си по-страшна, за да се продава повече.
Филмът е интересен, завладяващ и любопитен и не се наема да даде отговор на въпроса какво всъщност се е случило. Това не се харесва на голяма част от скептичните критици в американската преса, които искат повече тежест да се даде на скептичния глас на Карл. Не съм съгласен с тяхната теза, тъй като задачата на един документален филм е да стигне до свой извод, след като разгледа всички материали, а не априори да приеме готовия отговор, че е имало фалшификация. Любопитно е, че тук скептиците подхождат като много религиозните хора – настояват светогледът им да бъде утвърден, независимо че на практика Карл предлага като обяснение халюцинациите употребата на противоалергично лекарство, което се продава без рецепта.
От друга страна, приложените записи с обсебения Дейвид звучат по-скоро като дете, което се преструва на демон, отколкото като реално зло същество от отвъдното. Не твърдя, че днес обсебеният лъже, просто споделям впечатлението си от това, което лично аз чух в аудиозаписите. Не се потвърждават разказите за глас, който не може да се появи от устата на малко момче.
Факт е обаче, че и духовници, и полицаи остават с неприятно чувство от случая. Личното ми мнение е, че няма категоричен отговор за това, което точно е станало. Става дума за мистерия – такава, която е направила Ед и Лорейн богати, но и е сблъскала едно семейство с нещо, което привидно има рационални обяснения, но понякога те звучат като алиби за събития, които науката все още не може да обясни.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари