Helicoprion

След великолепния Shredders беше ясно, че ще продължа с поне още един роман на Майкъл Р. Коул, като вниманието ми се спря върху Helicoprion, книга, която изглеждаше в любимия жанр на автора – атаките на акули. За съжаление, подобно на опитните плувци, които се давят, тук Коул не успява да стигне нивото на върховите си книги Scar и Serpent и се издънва яко.

Люк е обезобразен полицай, принуден да работи в малък град по калифорнийското крайбрежие, след като негово разследване е набедило неправилно колега в корупция, водейки и до смъртта му. Измъчван от чувство за вина, мъжът прекарва дните си в спорове с другите ченгета в участъка и пиене. Монотонността на това съществуване бива прекъсната от серия атаки на акула, които окървавяват няколко семейства. Сред жертвите е и Чад, младо момче, племенник на специалистка по морски видове, която твърди нещо невъзможно – че нападналото ги животно не е голяма бяла акула, а хеликоприон – изчезнал вид с кръгла челюст като резачка. В началото Люк е склонен да прати жената на психиатър, но подробностите около случая разкриват, че историята на оцелялата жена може би не е толкова фантастична, колкото звучи на пръв поглед…

Началото на Helicoprion е повече от ударно, като това обещаваше книгата да е страхотна и изпъстрена с касапски изпълнения на акулата. За съжаление обаче авторът бе решил друго и вкара нов сюжет с нов вирус, предизвикан от появата на праисторическия вид, както и бизнес интересите зад него. Това сериозно забави темпото на романа и го превърна в скучен детективски роман, завършил като праволинеен екшън, а хеликоприона се яви отново чак в развръзката и макар да беше готин, заслужаваше много повече, тъй като наистина е зверски як вид. Какво пък, не всяка книга на даден автор може да е хубава, а тази поне я дочетох до край, макар това да не оправи впечатленията ми.

Ревю на Александър Драганов