Scar

Scar е роман на ужасите от писателя Майкъл Коул, история с непретенциозен сюжет, разказваща за свирепа генномодифицирана акула, излязла извън контрола на създателите си. Въпреки това книгата е написана по великолепен начин и държи читателя в напрежение от началото до края, като създава живи и симпатични герои, които раздвижват сюжета с остроумен диалог, поддържащ приятни за четене и “скучните” моменти, когато няма екшън.

Амбициозна генна инженерка, която освен всичко друго е и бясна феминистка мъжемразка достига личния си триумф, създавайки свирепия Скар – създаден с генно инженерство хибрид между мегалодон и голяма бяла акула. Но когато трябва да го прехвърли в клетка за шефа си, Скар се измъква и я оставя с празни ръце. Злата риба се насочва към най-близкия остров, който е туристически център и няма нищо на пътя му, способно да го спре – дори не и могъщите китове убийци. В същото време местния шериф си пада по биоложка, изследваща обичаите на косатките. Двамата ще се окажат единствените, способни да спрат Скар, когато той започва кървавата си жътва по курорта…

Както казах в началото, сюжетът не е нещо оригинално – известни са историите с акули, с мегалодони и с генномодифицирани хибриди. Това, което прави книгата страхотна е стилът на автора. Коул знае как да грабва вниманието на читателя, знае и как да го задържи. В Scar скучен момент няма. Екшънът на върховно ниво, ужасите са кървави и брутални, лафовете свежи (особено бъзиците със злодейката феминаци), а финалните битки цепят мрака, като най-зрелищни са първия и втория сблъсък на акулата с косатките. Авторът пише с любов и разбиране както към морските животни, които нито идеализира, нито заклеймява или натоварва с човешки черти (по научен път е обяснена яростта на Скар, а що се отнася до китовете убийци, те са си интелигентни същества), така и към човешките си персонажи, всеки от които макар и надграждащ архетипен образ, звучи достоверно и естествено.

Майкъл Коул е автор с богата библиография и аз много се радвам затова, тъй като обожавам истории с чудовища, а явно и той е така. Двамата с рецензирания миналата седмица Рик Чеслър имат множество интересни на вид книги, които се надявам скоро да представя в Цитаделата.

Ревю на Александър Драганов