Elves of Cintra
“Elves of Cintra” е втората част от новата поредица на Тери Брукс за произходът на “Шанара” – сага, която прави мост между неговите епични фентъзи сказания и мрачната трилогия “Word versus Void”. В предишната книга, “Armageddon’s Children”, авторът ни представи един смразяващ нов свят, в който земите са опустошени от ядрена война, а човечеството е натикано в укрепления, последни убежища срещу прииждащите отвсякъде демони. Във втората част фокуса се прехвърля върху скритият народ на елфите, който обаче вече също не е в безопасност сред изтерзаната земя.
Това знае и Кралят на Сребърната Река, могъщо създание, което спасява младия Хоук и приятелката му Теса от сигурна смърт, но само за да каже на момчето, което има магически произход, че пътят му е предначертан и той е да изведе оцелелите хора и елфи в нова Обетована земя, тъй като старата загива. За Хоук това изглежда една почти невъзможна задача. В не по-добра позиция са и неговите доскорошни приятели – улични хлапета – които трябва да разчитат само на себе си и на самотния Рицар на Думата Логан Том, за да оцелеят. И все пак ключа на равновесието се крие именно сред елфите – ако демоните на Бездната успеят да унищожат дървото Елкрис, то към тяхните орди биха се присъединили злите създания отвъд Забраната и мрака би погълнал света навеки. Но въпреки предупрежденията на младия елф Кирисин, избранник на Елкрис и Ангел Перец, млада жена, натоварена с тежкия живот на Рицар на Думата, Краля на Елфите не изглежда склонен да реагира. Така Кирисин и приятелите му ще трябва сами да намерят отдавна изгубените Камъни на Елфите, докато в това време в елфическия кралски двор започва да увеличава силите си потаен враг без лице, който може да бъде всеки…
Макар несъмнено да е много добра фентъзи-книга, “Elves of Cintra” имаше някои недостатъци. Според мен първата и половина бе до известна степен проточена и можеше да бъде направена по-динамична: след първата част вече ние знаем колко негостоприемно място е земята след войните, не мисля, че има нужда това да се повтаря постоянно. Освен това, въпреки, че аз много харесвам елфите като раса, особено в света на Брукс, в поредицата вече сме имали цели две книги за тяхното оцеляване (“Камъните на Елфите” и “Елфите на Шанара”) и според мен, без да пренебрегвам симпатичния образ на младия Кирисин, щеше да е по-хубаво да се наблегне на изключително интересния герой Хоук и на антагониста от “Ангелски Огън на Изток” Финдо Гаск, вместо да се създават нови и нови противници, макар, признавам, всеки един от тях е изпипан отлично от Тери Брукс. Отбелязвайки тези недостатъци, все пак обаче трябва да отбележа, че “Elves of Cintra” е много добра книга. Героите в нея са живи и веднага карат читателя да се привърже към тях, напрежението се покачва с всяка страница, а героите разкриват нови и нови загадки и мистерии, заплитани с векове. Авторът майсторски описва както моментите на отчаяние в ужасния умиращ свят, така и редките им мигове на щастие, радост и любов, който преживяват заедно. Последните страници от романа пък срещат няколко страхотни сблъсъка, величествени битки, които можем да очакваме само от майстор на епичното фентъзи, какъвто е Тери Брукс.
Последната книга обещава драматичен финал – аз лично нямам търпение да видя как ще се запознаят и как ще си взаимодействат Хоук и Кирисин и по какъв начин ще протече битката им с Финдо Гаск и новото чудовищно същество, което той призова. Прочее, това е едно от нещата, които обичам в книгите на Тери Брукс – винаги те оставят жаден за още.
Което е и най-важното.
Последни коментари