DragonLance – Before the Mask
DRAGONLANCE VILLAINS
Before the Mask
Michael and Teri Williams
Това е първата книга от серията “Злодеи на Драконовото Копие”, която описва пътя на по-известните мрачни образи от историята към тъмата. Първия разказ за пропадащ в мрака е злодей е за Господаря Верминаард, антагонист в първата и оригинална книга от цикъла, “Дракони на Есенния Здрач”.
Верминаард е роден по време на една студена зимна вечер в пещера и е отгледан от лорд Даегхрефн, отказал се от Соламнийството рицар, който поне формално го приема за син. Той отглежда обаче момчето без никаква обич и постоянно нагрубявайки го. Причината за това е, че Верминаард всъщност е плод на страстта на друг рицар, Лака, далечен потомък на легендарния Хума. Когато взаимно споразумение между замъкът Нидус на Даегхревн и Лака сплотява на едно място Верминаард с истинския му брат, Аглака, двамата започват отледален път, който ще ги изправи пред съдбовни избори. Защото спотаена в сенките е Такхисис, Кралицата на Мрака и злата богиня все още помни унижението, претърпяла от копието на храбрия рицар. Тя обаче е избрала да превърне последния му потомък в свой шампион на мрака – и ако смелия и добър Аглака устоява на изкусителния шепот в сънищата си, то могъщия Верминаард изглежда жаден за тъмните тайни. Разбира се, накрая от двамата братя трябва да остане само един…
“Before the Mask” (“Преди Маската”) е много интересен роман, макар да няма динамиката на оригиналната трилогия на Вайс и Хикман или на “Legend of Huma” от Ричард Кнаак. Той обаче представя много интересен успореден животопис на двамата братя, снажния и яростен Верминаард и стройния спокоен Аглака, които наистина са като огледални образи – и си приличат, и не си приличат. Наистина края на книгата е предвидим от събитията в “Дракони на Есенния Здрач”, но начина, по който се стига до него е интересен и омайващ. Авторите са особено добри в пресъздаването на контраста между братята във всеки един план – начина по който говорят, по който мислят, по който чувстват, по който се бият, по който се обгръщат с магията – тъмните заклинания на Такхисис за Верминаард и светлите молитви към Паладин на Аглака.
Особено силен е финалът на книгата, изборът към тъмата на Верминаард и начина, който на Аглака се опита да се противопостави на това – начин, по който би постъпил истинския приятел и брат – с обич и болка, а не с желание за възмездие.
Поради това и края на книгата е меланхоличен и дори сърцераздирателен, но това не прави от пътя, по който Верминаард слага маската на лицето си по-малко вълнуващо приключение.
Последни коментари